Търся някакво място из града. Магазин или апартамент на приятел където съм поканена рожден ден. Мога да си кажа че вярвам че е в тази посока. И да вървя само в нея. И накрая да се окажа на края на града. Случвало ми се е подобно. Вледеняващото е, че ако вярата ми е грешна ме отдалечава все повече и повече
Току що дадох пример на Ведрост как търсих апартамента на един приятел. Логичните причини се изчерпиха но аз продължавах да вярвам че съм в правилната посока. Накрая се смях като разбрах че съм на километри. Бях позитивна но това не ми помогна
Сега разбираш ли защо съществува приказката, че вярата е сляпа - не знаех, че за този тип вяра говориш, как можа да си избереш най-кьоравата от всички възможни вери, толкова е куца, че дори не е патерица, а инвалидна количка.
Вкарай малко интелигентност - ако беше намерила апартамента, какво? ... нима това означава, че вярата ти е правилна. Хазарта е точно крайноста - абсолютно неправилната вяра, без никакво значение кое било правилно и кое грешно .... ако ставаше така просто да си вярваш и всичко да иде на тепсия, то вече щях да правя пируети в космоса, а всички моми тука, само като ми видят ника и щяха да ми пращат снимки, адрес, телефон (направо телефона без номера) и само като подсвирна да ми носят студена мастика по голи сиси.
Но има и нещо много хубаво в това - когато тази суета отпадне, преживяването ще е страхотно, чак ти завиждам. Та не знам какво да ти споделя - ти си в тази ситуация, в която според мен единствено сама можеш да си помогнеш, никой друг, освен да те посъветвам да вярваш още по-силно, още повече, ма направо да се скъсаш от вярване, друго от моя опит не знам какво да ти дам.
п.п. и нещо друго - добрите неща не можеш да ги правиш, без значение дали вярваш или не, или каквото и да е. Дано ти е по-късичък пътя !!! - че някой цел живот правят добро и накрая изглеждат, като войнишки чорапи.
|