Китай е нетипичен пример и ще го разгледам малко по-късно. Това което искам да кажа най-добре се демонстрира чрез Япония. Япония съществува като държава горе долу от времето на Затоните на Солон в Атина. От същото време японците представляват хомогенен етнос, като се изключат айносите които те избили почти изцяло при навлизането си в островите. Какво се е случило от тогава досега в Япония. Ами нищо. Единственото им техническо постижение са самурайските саби, които между другото не са толкова уникални, дамаските са по-добри. Веднъж имали външен проблем но повеял "утринния вятър" и им се разминало. Какво друго вършили, ами нищо особено, гледали си японския театър, секли си главите, а които останел с неотсечена глава си разпорвал корема. Японските селяни съвсем доскоро живяли в същата мизерия, както и при пристигането им на острова. Какво се случило в Европа за същия период от време. Там започнали от същата точка. Няма да изреждам, но в резултат на техническия прогрес (т.е. способностите си) завладели света. Темата за Китай е същата, с вариации, и изводите са същите.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.