БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ
УПРАВЛЕНИЕТО НА
07.1999 г
КАН КРУМ (803-814) И КАН ОМУРТАГ (814-831)
Проф. Геза Фехер “Ролята и културата на
прабългарите” София, 1939 г.
ЩЕ ГОВОРЯ ЗА ЕДИН МНОГО ИНТЕРЕСЕН И С
ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ НАРОД, КОЙТО ПРЕЦЕНЕН
ДОРИ И СЪС СВЕТОВНО-ИСТОРИЧЕСКО МЕРИЛО Е
ИГРАЛ ОГРОМНА РОЛЯ.
ВАЖЕН Е ТОЗИ НАРОД, ЗАЩОТО Е ОРГАНИЗИРАЛ В
НАЦИОНАЛНА ЕДИНИЦА НЕОРГАНИЗИРАНИТЕ И
ЗАТОВА ПОСТОЯННО ИЗЛОЖЕНИ НА ВАРВАРСКИ
НАПАДЕНИЯ СЛАВЯНСКИ МАСИ В ИЗТОЧНИЯ И
СРЕДНИЯ БАЛКАН И Е СЪЗДАЛ ВЪВ
ВОДОВЪРТЕЖА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
ЕДНА ТРАЙНА, СЪЩЕСТВУВАЩА И ДО ДНЕС
ДЪРЖАВА. ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА
ОРГАНИЗИРАЛИ БЪЛГАРО-СЛАВЯНСКИТЕ
ПЛЕМЕНА В ЕДНА НАЦИЯ, В КОЯТО ДРЕВНИЯТ
БЪЛГАРСКИ ДУХ И КУЛТУРА СА ОСТАНАЛИ
ПОДКВАСА ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА …
В 809 година кан КРУМ превзема София, а скоро в ръцете на българите падат Ниш и Белград. След овладяването на София - сърцето на Балканския полуостров, БЪЛГАРИЯ, става важен фактор и за живота на Европа. Най-важната част на големия търговски път на полуострова, който води от Изток към Запад, попада в български ръце. Като започва от българо-византийската граница, той минава през градовете София, Ниш, Белград, а оттам покрай Дунав и по-нататък всe през български владения. Следователно стоките на византийската търговия за Север и Запад трябвало вече да бъдат пренасяни главно през българска територия. Това отредило на българската държава значителна роля в световната търговия. Тя става една важна страна за транзит и започва да получава мито от всички изнасяни на север византийски стоки.
Последното дава на България, в сравнение с по-раншни времена, доходи до нечувани дотогава размери. А освен това, скоро след завладяването на македонските области, и другият важен път Солун-Ниш попада също в ръцете на българите. Българите, освен че получили територии, през които минават много важни търговски пътища, сдобили се в тези нови северни владения и с такива богатства, които имали голямо значение и в световно-търговско отношение. Сигурно е, че в IХ в. те започнали да експлоатират занемарените солници при река Марош. Това показва и фактът, установен от изследванията на Мелих, че около тези солници се срещат древнo български местни имена. Използването на солниците при Торда маджарите наследили от българите, което се доказва от обстоятелството, че чуваме за тия солници още в началото на историята на маджарската държава. И така ние виждаме, че БЪЛГАРИЯ от началото на IX в. става важна страна и за Западна Европа. През нейна територия минава големият търговски път и тя притежава богатите солници на Трансилвания.
Политиката на българските канове отговаря напълно на новата ситуация. Кан КРУМ, когото историците обичат да характеризират само като страшен пълководец, не иска нищо друго от Византия, освен да я принуди да приеме един изгоден за БЪЛГАРИЯ търговски договор и да фиксира българо-византийските граници. Крумовият син - кан ОМУРТАГ сключва мир въз основа на старото положение, веднага когато византийците били готови да приемат поменатия договор. Оттогава пък той не иска нищо повече от Византия, а цялата си активност насочва към Запад. Новите владения действително заслужавали ОМУРТАГ да измени насоката на външната политика на прадедите си.
Новото положение изисквало нова насока на политиката. Българският владетел вече се стреми не към военна слава, а единствено към организиране на страната си. Вместо да води войни, той праща постоянно своите дипломати при византийците, както и при франките, за да осигури и фиксира границите на държавата си. Впоследствие, когато великият ОМУРТАГ чрез договора чувства себе си защитен откъм Византия, отправя погледа си изключително на север. Тук са новите територии, които той трябва да организира; тук е богатството, което има толкова голяма важност за БЪЛГАРИЯ. Само в условия на спокойствие и мир е могло да се разчита на големи доходи. Колонизацията на Севера се почва с голям мащаб. Скоро и франките трябвало да разберат, че е необходимо да бъдат в добри отношения с българите и да сключат мирен договор. Границата на БЪЛГАРИЯ тук минава по Дунав, стига над град Пещ и оттам взема посока към североизток. Така българите имали общи граници с франките и моравците.
Българите основали в IX в. градове в източно-маджарско, между които и град Пещ, който е най-доброто място за преминаване на Дунав. Градът става най-важен пункт за търговията на българите с франкските области на запад от Дунав. ДЪРЖАВАТА НА БЪЛГАРИТЕ СТАВА СИЛА, ЗА КОЯТО ТРЯБВАЛО ДА ДЪРЖИ СМЕТКА И ЗАПАДНИЯТ СВЯТ. ТОВА Е ИМПЕРИЯ, КОЯТО РАЗПОЛОЖЕНА МЕЖДУ ВИЗАНТИЯ И ФРАНКИЯ, ИГРАЕ ЗНАЧИТЕЛНА РОЛЯ В ЕВРОПА.
Огромните доходи дават възможност на владетеля от тази епоха - кан ОМУРТАГ - да развие съответстваща на новото положение на държавата строителна дейност. Големите постройки на българите от Плиска, Мадара и Преслав произхождат тъкмо от тази епоха, когато материалните възможности дошли на помощ на способностите на българския народ. НИЩО НЕ ГОВОРИ ПО-ЯСНО ЗА КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ, ОТКОЛКОТО ТАЗИ СТРОИТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА КАН ОМУРТАГ, КОЯТО БЕЗ СЪМНЕНИЕ НЕ Е НАДМИНАТА ОТ СТРОЕЖИТЕ НА ДВЕТЕ СЪСЕДНИ ВЕЛИКИ СИЛИ ОТ ОНАЗИ ЕПОХА. … Фактът, че грамадни постройки-комплекси от едно и също време са намерени в три древно-български центрове показва, че това не са жилища на главатарите на една едва до преди сто години номадска разбойническа орда, както обичат да си представят древните българи, а крепости и палати на един уседнал народ, който имал земеделие и развито скотовъдство. Не може, естествено, да се приеме също, че тези паметници не отразяват културното равнище на един народ, а са случайни останки от дейността на амбициозни владетели, които са издигали насилствено тези неотговарящи на древно-българските условия строежи. Действително от два и половина века аварско владичество нямаме нито един каменен паметник, а колко много има останали от древните българи! И да биха били построени палатите на ОМУРТАГ отчужди майстори, пак биха ни доказали, че българският кан в началото на IX век е чувствал като нещо необходимо каменните сгради. От това пък следва несъмнено, че неговият народ е бил вече поне от няколко столетия насам уседнал народ. Може ли да се смята за номадска орда един народ, който изготвя строителни материали и строи здания? Още повече, че при тези мощни здания се намират и водопроводи със знаци, които впрочем са също работа на българска ръка. Може ли да се мисли, че номадите в продължение на един век се превръщат в майстори-строители? Също системата и планът на древно-българските Това показва естествено, че древните българи идват от източното си отечество с познание и опитност в архитектурата. Също и тяхната скулптура показва, че са стояли на високо културно равнище. Характерно за това творчество е монументалността. Това се изразява в монументалните строежи на българските владетели, но също и в изрязания в скалите релеф, МАДАРСКИ КОННИК, с който един български кан увековечава паметта на баща си. На тази монументалност съответства и друг израз на историческото чувство на древните българи, което изисквало да бъде предадена писмено деятелността на кановете, на предшествениците и на верните им хора. Тяхното историческо съзнание, въплътено в идеята, че традицията - важната основа на всяка държава - трябва да бъде запазена, е предизвикало съграждането на тези паметници, в които кановете на една вече установена държава, мислейки за бъдещето, искат да съобщят на идните поколения за деятелността на прадедите си.
E kakvo shte kazhesh? Za men e ochevidno che Geza Feher ne e bil zabranen sled 1944 za antislavjanska ( Antisavetska ili progermanska) propaganda (takava prosto lipsva v negovite knigi i nikoga ne e imalo) a zashtoto negovite vizhdania kakto i tezi na Bogdan Filov po istoricheskite vaprosi podkrepeni s arheologicheskata im deinost sa bili nesavmestimi s tezite na "nomadsko-razboinicheskata shkola" za kojato vzaimootnoshenijata mezhdu "Ordata" Bulgari i Slavjanskite Moreta sa mozheli da namerjat objasnenie edinstveno kato njakakva sluchajna i spontanna simbioza mezdu nomadite-zhivostnovadi i razvitite zemedelci koito se tarpeli vzaimno zashtoto ne si precheli, demek lipsvala vzaimna konkurencija poradi fundamentalno razlichnija poimak i obshtia vrag ( Vizantija). Tezi hitri ulovki za "estestvenoto" slivane na skotovadnoto ( Prabulgarsko) i zemedelskoto (Slavjansko) nachalo i do den dneshen prodalzhavat da vladejat umovete na pokolenija Bulgarski istorici i ljubiteli vapreki savsem ochebijnoto razminavane s istoricheskite fakti i arheologicheskite realnosti. Taka che ot gledna tochka na nomadsko-razbojnicheskata shkola kojato makar i vazniknala oshte v nachaloto na veka se razvihri osobeno edva pri "diktaturata na proletariata" Geza Feher trjabva ili da se priznae ili da se zabrani. Treta vazmozhnost prosto lipsva. I drugarite sa napravili pravilnija izbor no sa zabravili che zabranenija plod e najsladak
|