Май попаднахме на чужда територия. Беше ми омръзнало от "откриватели на стремето стрелящи назад" (те не че не са го правили) и тоя довод със стрелците индианци ми хрумна в момента на писането (но продължавам да го поддържам), както и спонтанно ми дойдеобяснението за практическата нужда от стреме при извършване на определени действия от гърба на коня. За точна стрелба от гърба на коня се изисква само едно - конят да се движи равномерно и праволинейно. Най-първото предназначение на стремето е придаване на обща устойчивост на ездача, независимо от това какви действия предприема. Преди да продължа, искам да подчертая, че за последен път яздих кон, когато бях на 12-13г. Беше жребец, в разпореждане на ветеринарната лечебница, на която бяхме съседи. Изглеждаше великолепно в детските ми очи, на фона на останалите впрегатни скопени кранти от ТКЗС-то. Ветеринарният лекар разполагаше със седло и стремена и често го яздеше. Бях в приятелски отношения с него и се "уреждах" и аз. Останалите хлапета много ми завиждаха. Днес, докато вършех други неща, се дозамислих за стремената и употребата на оръжия от гърба на коня. Варианта с промушващите оръжия го пропуснах, защото този начин на водене на бой се появява доста след стремената(независимо дали става въпрос за пика, тежко рицарско копие, или сабя използвана за промушване), макар че този вариант изисква здрава опора (т.е. седло и стремена). Пак разсъждавах върху схемата ездач - кон - съсичащо оръжие и сега вече по-убедено мисля, че съсичането от гърба на кон, без седло и стремена е много трудно осъществимо (пропускам ездачите виртуози). И то не поради съприкосновението на оръжието с масата на противника, а поради нарушаването на баланса на ездача при подготовката за удар. От гледна точка на статиката, дори и да повдигне ездачът оръжието за удар вертикално над главата си(което не се прави, обикновенно се изнася встрани), центъра на тежестта на фигурата ездач - кон се измества нагоре, което прави равновесието още по-неустойчиво. А при изнасяне на оръжето встрани и нагоре, като се имат предвид масата и дължината на оръжието и скоростта(тук се намесва и динамиката) на преместването му, е възможно центъра на тежестта на фигурата да излезе вън от нея. Равновесие освен всичко друго, означава и "сума моменти = 0". При изнасянето на оръжието нагоре и вдясно, се появява един допълнителен въртящ момент, който може да бъде компенсиран само(е, има и други начини) с равен по големина и противоположен по посока (за да продължи сумата да е нула, т.е. да продължи равновесието да съществува) момент(сила по рамо) който може да възникне само от прилагането на сила(чрез десния крак ездача) в опорна точка вън от центъра на тежестта (дясното стреме). Как самият кон се справя със собствения си баланс (защото и той се нарушава от силата приложена върху стремето) си е негов проблем(това би могло да послужи за обяснение на действията на споменатите кавказки фехтовачи) Дотук всички разсъждения бяха от гледната точка на статиката. Ако трябва към тази схема да се добавят и периферните скорости на различните части на тялото на ездача, коня и оръжието нещата стават много по-сложни за изчисляване но принципно нищо не се променя. Който не ми вярва, може да провери това, което казвам на практика и за това не му е нужен кон. Може да възседне греда, като остави краката си да висят свободно отстрани и да се опита да "сече", дори не с подобие на сабя, а с ръка. Резултатът ще е най-малко залитане. Имам обяснение и за фехтовачите, освобождаващи стремената, но ще стане много дълго. Накратко, освобождавайки стремената, ездачът облекчава коня при постигането на собсвения му баланс, увеличава маневреността му, като конят започва активно да участва в балансирането на цялата фигура, съобразявайки се не само със себе си, но и осигурявайки баланса на ездача върху себе си. Вероятно конят извършва и трето действие паралелно на първите две - осигурява, чрез маневриране, по-добра позиция за сражение на ездача си. Предполагам, че за постигането на такъв синхрон са необходими много години и много умен кон.
Сега "прабългаристите" сигурно ще кажат, че всички прабългарски коне са най-умните на света. А що се отнася до стремената, не мога да проверя в момента а и пак "навлизам в чужда територия", но нямаше ли скитски могили с конски украшения и стремена по стари от 4в. пр.н.е.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.