Боговете са добри
Стиховете продължават да стават
все по-добри,
а аз продължавам да побеждавам
по пистата за надбягване
и дори когато ме сполетяват
лошите мигове
ги преодолявам
все по-добре.
Сякаш вътре в мен
има ракета,
която се готви
да се изстреля
от върха на
главата ми
и когато това стане
аз няма да съжалявам
за всичко останало.
Дъжд
Симфоничен оркестър.
Има гръмотевична буря,
свирят увертюра на Вагнер,
а хората напускат местата си под дърветата
и се стичат вътре в павилиона.
Жени се кикотят,
мъже имитират спокойствие,
изхвърлят се влажни цигари,
тече още Вагнер, а всички те
вече са в павилиона.
Птиците дори от дърветата слизат
и влизат и те,
а вече е
Унгарска рапсодия # 2,
Лист,
и все още вали,
но вижте,
един мъж е останал сам на дъжда,
заслушал се.
Публиката го забелязва.
Обръщат се и го гледат.
Оркестърът все така гледа
единствено своята работа.
Мъжът седи сам в дъжда на нощта,
заслушал се.
Нещо му има,
не смятате ли?
Той беше чул
музика.
Синята птица
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
Хей, казвам й, стой си там вътре,
няма да позволя никой друг
да те види.
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз я поливам с уиски и вдишвам
цигарен дим
и курви
и бармани
и продавачи
така и никога не узнават
че тя е там вътре.
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде силен за нея,
хей, казвам й,
стой долу, нима искаш да ме объркаш?
Искаш да провалиш всичко?
да изгърмиш продажбите на
книгите ми в Европа?
Една синя птица има в сърцето ми, която
иска да излезе оттам
но аз съм твърде умен, пускам я само
понякога нощем,
когато всички останали спят.
Хей, казвам й, знам че си там,
затова недей да си
тъжна.
После я вкарвам обратно,
но тя пее по малко
там вътре,
не съм я оставил съвсем
да умре
и заспиваме заедно
просто така
с нашия
таен пакт
и това е достатъчно хубаво
за да накара един мъж
да заплаче, но аз
не плача, а
вие?
Преди малко
Почти зора
косове по кабела на телефона
чакащи
докато аз изяждам
вчерашен забравен сандвич
точно в шест
във тихото неделно утро.
Обувка в ъгъла
застанала е права
другата полегнала е
настрани.
Да, животът на някои даден е
само да се
похаби.
За тези преводи ме присети Култивирана, по ясни причини. Дори не знам истинското име на преводачката.
Добре че има сайтове като хулите.
...това е той - на него не може да се изневери...
"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC
|