|
Тема |
макс коен [re: So_HaPpY] |
|
Автор | ABRACADABRA (Нерегистриран) | |
Публикувано | 24.05.06 23:15 |
|
|
***
понякога
но само следобед
спохождат ме самоубитите блондинки но утрините там са тихи и звук се чува от недовършените
свирки
препълнени със семе и неизпита плът
къде ли свършва този път
понякога
но само във четвъртък
далече от Париж от Сан Франциско по-далече мухите старите приятелки накацват ме на мястото
което си натъртих
кое е то ще ме попитате
сърцето е
но то понякога отсъства люлеещо се в стол бамбуков цевта опряна е в главата и само
пръстите ми
свити те
погалват в тъмното косите ти
обичам те
дори понякога обичам те изцяло
и светвам крушка електрическа която прави всичко
бяло
бяло
*****
Никой, цъфналият сняг дори..
"никой, нито дори дъждът
няма толкова малки ръце"
Е.Е.Къмнигс
през всичките стени
се впръсквам
във очите ти
и се загървам
с ирисите жълти
прегърбената
кръв
прегръщам
от вятъра
на малки глътки
гълтам
никой
пеперудата дори
не притежава твойта
нежност
прокашлям
в птичи хор
докосвам устните ти
пясъчни
алеи
преглъщам всичките значения
на любовта
опитвам кожата си
да
излея
никой
цъфналият сняг дори
не е по-бял
от бялото между
гърдите ти
окоренен
с всички часове в сърцето си
премръзнал
търся
сипкави води
ще полудявам
във прахта на дъждовете
до
кея
докато ти
никой
нощта дори най-смугла
не може да ме
притегли
като ръцете ти
******
Pапсодия в синьо
(blues for one)
облизвам слънцето
с последния език
в комините
(там топло е все още)
отърквам и луната
с нервен тик
приставам
на отминалите нощи
в очите ти се будя
дрезгав пясък
прищипвам ти сърцето
пак
в ушите три
съм костенурков крясък
в краката -
запокитен рак
препъвам се
от буквите лишен
така
на всички ви се нравя
наоколо се лутам
обезръбен
май глупав съм
(или се правя)
така
съм правилен
олебеден
без ориентир се щурам
а как приятно е
да си смутен
в кръгът
от крачещи контури
убити
непотребни думи
превръщат се
във блудкава трева
бард някакъв се глуми
със някаква нелепа самота
внезапно се оказвам сам
а някой хуква и се черви
потънал в пухкав срам
(очаквам да се ужаси)
удавен
в лепкавата нощ
се напластявам
напосоки
с забит в гърба ми нож
(ще се прекръстя Поки)
поръсвам сънищата си
в чиния
добавям сол
на вкус
опитвам в кръв да се увия
(зазубрям репликите наизуст)
и като сняг се роня
поолющен
изтрополявам
като последни стъпки
и всяка стъпка се топи
в следата си
като унила кръпка
ръцете нямат плачещи очи
(това кой ли го написа)
какво умората ми
ще смекчи
къде
наохлювен ще се улисам
утихвам
сред затворени врати
надявам се
една да се отвори
на асансьора ако ще дори
и с нея бих говорил
нагоре - аз
а той - надолу
когато спира - ще мълчим
събличайки душите си
до голо
и ще летим
летим
летим
|
| |
|
|
|