|
Тема |
Re: The Drawer [re: So_HaPpY] |
|
Автор |
Spery (стършел) |
|
Публикувано | 23.09.06 11:57 |
|
|
Артюр Рембо
Роман
На седемнадесет човек е само млад.
Веднъж - по дявола бокали, лимонада
и ярки светлини на шумния площад!
Под старите липи излизаш на прохлада.
Прекрасни вечери!Зной,сладък като мед,
залепя клепките,дъха в гръдта ти спира.
Повява вятърът - долита глъч отвред -
и мирис на лозя той смесва с дъх на бира.
А,ето там над теб - и мъничък парцал
от мръсен здрач,обшит от клонче изтъняло,
в средата със звезда - игла с фалшив кристал,
трептяща сладостно и с жалко бледо тяло.
На седемнадесет!Нощ. Юни. И лози.
Като шампанско е дъхът им - губиш сила. . .
Ти скиташ; чувстваш как по устните пълзи
целувката - или калинка лекокрила.
О,Робинзоне луд,в романа скита ти!
Край слабия фенер - едва земята кваси -
една госпожица с пленителни черти
премина - в сянка от яката на баща си.
Отгатнала - уви! - че си наивник млад,
с обувките си тя ситни и без да спира,
сърдито изведнъж обръща се назад. . .
И твойто "тра-ла-ла" на устните замира.
Ти влюбен си. Летиш. И тъй до август чак.
Ти влюбен си. Чете тя смешните сонети.
Приятелите - днес за тях си пръв глупак.
Но изведнъж. . . и тя ти пише. Как се сети?
И тая вечер. . . сам на светлия площад,
пак влизаш в кафене - бокали с лимонада. . .
На седемнадесет човек е само млад,
когато мамят вън липите - на прохлада.
23 септември 1870
|
| |
|
|
|