ПО ЛЮБЯЩИЯТ
Гледайки към звездите, всичко смислено в тях
мога мигом да пратя по дявола без страх,
но в света се боя, твърде малко макар,
от безразличието на човек или звяр.
Нима може звездите с копнеж да горят,
без да срещат ответност от нашия свят?
И щом взаимност няма в тази страст,
по-любящият нека съм аз.
И като обожател на звезди,
на които не им пука дори,
гледайки ги, не бива да твърдя,
че ужасно ми липсват през деня.
Ако всяка звезда се стопи и умре,
ще се науча да гледам в празното небе
и да чувствам възвишен абсолютния мрак,
ако и да ми струва малко време все пак.
***
ЕПИТАФИЯ НА ТИРАНА
Той постигна завидно съвършенство накрая
и стилът на поезията му стана прост и разбран;
лудостта той познаваше като своята длан,
впечатляваха го армейски и флотски лица;
от смеха му сенатори се смееха гръмко,
от плача му умираха по улиците деца.
***
ТРАУРНО
Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.
Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.
Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.
Не искам вече звездите – всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.
...да се разположиш удобно в невъзможното...
|