|
Тема |
Дилън Томас [re: So_HaPpY] |
|
Автор | ABRACADABRA (Нерегистриран) | |
Публикувано | 24.05.06 23:30 |
|
|
Oпитай с малко нежност
когато вятъра пречупва
розите прегърбени
а нас превива ни на две
и бръчки по лицата ни
ръждиви
рисуват омагьосани ръце
когато раците панически
се връщат в кървавия пясък
пронизани от птича врява
трънлив
и разраняващ крясък
опитай с малко нежност
когато корените на дърветата
оплитат в пайжина
сърцата ни
а риби разтревожени
изригват облаци хайвер
около телата ни
когато слънцето пресъхва
от огъня пребито до премала
стопявайки в скалитие сетната им пот
а ние ги обливаме
с безмислени сълзи
останали от миналия ни живот
опитай с малко нежност
когато времето скрибуцащо
пробягва като нощен влак
и избледняват багрите
на папагалите
а виното
превърне се във грозде пак
когато пръските на водопада
превръщат се
във вечери помръкващи
а ягодите
разпиляват се уплашени
от лакоми усти изсмукващи
опитай с малко нежност...
когато тишината пресушава струните
а светещите зими впиват пръсти
във косите ни
и сенките на думите се разминават
в улиците слепи
когато греховете ни узряват
заедно с есента
и дърпат ни към дъното медузите
летящи парещи ята
а ледените хапки на луната
задръстват лакомите ни коптежи
опитай с малко нежност
когато звуци ни обгърнат
с пръстите на папратов гъстак
и мисли чужди се забиват
в умовете ни
с кълвачешките човки
изтъргвайки пореден знак
когато се събуждаме
от тропота по покрива
на разпилени лунни семена
и гмурваме се по-дъблоко
в невидимите имена
опитай с малко нежност
когато зъбите на вятъра
се впият във утробата
на костенурка овдовяла
а изпотъпкана от слонове трева
завинаги остава пожълтяла
когато звън проточи врат
от камбанарията
а дървоядите зациклят в скрина
подгонени
от чукащото слънце
опитай с малко нежност
******
Бекет
все някога ще бъда до
все някой ще ми каже да
все някак ще ми го
а после ще замина за
там всичко ще започва от
и ще завършва вчера
тамо дога няма да е хот
какъвто е да е размера
там събота ще е четвъртък
и всяка ще изглежда като нея
там жив ще бъда
колкото и мъртъв
докато полека избледнея
ще духат топли ветрове
и супата ще е безсолна
там не съществува не
ще никнат космите ми волно
там аз ще бъде вътре
но
къде ли не е тъмно
в очакване на някакъв годо
все някога ще съмне
когато се завърна във
наоколо ще бъде много
щесе увия в пъпната си връв
и ще попитам аз
защо го
защото и да кажа на
къде ръцете си ще дена
затънали във чуждата вина
че всъщност събота е седем
защото пак ще бъде три
и утре също ще е толкова
все някога пак ще вали
как лесно думите възторгват
|
| |
|
|
|