|
Тема |
Н. Скот Момадей [re: So_HaPpY] |
|
Автор | lndian koмaнчи (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.01.05 20:09 |
|
|
Ето нещо и от родните ми земи :))
Син съм на тюркоазената жена
на върха на опасаната планина -
красив кон, тънък като невестулка.
Копитата на моя кон са като ахат със жилки в него,
глезените му са като тънко орлово перо,
краката му са бързи като мълнии.
Тялото на моя кон е като стрела с орлови пера.
Опашката на моя кон се носи като черен облак.
Товарът, който слагам, му е лек.
Свещеният ветрец косите му развява.
Гривата му е от късчета дъга.
Ушите на моя кон са налята пшеница.
Очите на моя кон са големи звезди.
Главата на моя кон е от смесени води -
от свещените води - жажда той не знае.
Зъбите на моя кон са от седеф.
Юзда в устата му е разноцветната дъга.
и с нея аз го направлявам.
Когато конят ми изцвили, пъстри коне
го следват.
Когато конят ми изцвили, пъстри овце
го следват.
Богат ме прави моят кон.
Пред мене спокойно,
след мене спокойно,
под мене спокойно,
над мене спокойно,
навсякъде около мен е спокойно -
спокоен е гласът му, когато изцвили.
Аз съм вечен и спокоен.
Аз съм моят кон.
|
| |
|
|
|