Не исках да смесвам българските поети с чуждите. Нито текстовете на песни, с тези, за които още мелодии няма. За това...отварям ново чекмедже - за чужди автори, но наши мисли.
Започвам с Борис Виан. Действайте и Вие!
ИСКАМ ЖИВОТА МИ ДА ПРИЛИЧА НА РИБЕНА КОСТ
Искам живота ми да прилича на рибена кост
Потопена в синя чиния
Искам живота ми да прилича на нещо
На дъното на едно-единствено нещо
Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи
Да има формата на плесенясал хляб или на стомна
Да има формата на пътък
И формата на всичко друго
На коминочистач или на люляк
На буца пръст
На подивял бръснар или на лудо пухче
Искам живота ми да има твойта форма
И той я има но това съвсем не е достатъчно
Аз съм винаги неудовлетворен.
***
ТЕ РАЗБИВАТ СВЕТА
Те разбиват света
на парчета безброй.
Те разбиват света
с тежък чук и пробой.
Но какво от това,
Но какво от това.
Има нещо за мен
от разбития ден.
Аз обичам света,
имам синьо перо,
имам пясъчен път
и врабченце добро.
Имам капка любов,
стръкче жива трева
и щурец-божество,
и сълза от роса.
Нека чупят света
на парчета безброй.
Имам много неща,
този свят е и мой.
Имам въздух за миг,
тънка струя живот
и в окото – светлик,
и ветрец, и листо.
И дори, и дори
да ме хвърлят в затвор,
все ще има за мен
свобода и простор.
Ще обичам аз пак
и килийния зид,
също – прангите с кръв
от затворник убит,
неудобния нар,
този сламеник стар
и лъчите от прах,
и шпионката – да,
ще обичам дори
и онези слуги,
дето водят ме вън,
за да видя пак цвят,
за да видя пак цвят.
Ще обичам дори
двете дълги греди
със триъгълен нож
и стражите в черно.
Ще обичам дори
коша, пълен със трици,
дето падат глави
на поети, войници.
Аз обичам света
и ми стига това:
стръкче синя трева,
малка капка роса
и страхливо врабче.
Те разбиват света
с тежки чукове, но
пак остава за мен
и за теб, сърце.
...да се разположиш удобно в невъзможното...Редактирано от So_HaPpY на 04.02.04 18:31.
|