Части от 'По пътя'. Бях си ги преписала тия редове преди. Звучат несвързано ...но и някак свързано.
'обзета от своят завистлива, обезсърчавана любов към тоя човек, който беше тъй изумяващо верен на себе си в своята презрителна-яростна лудост.'
'а аз се тъттрех отзад както цял живот съм се тътрал след хората, които са ми били интересни, защото за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж...а горят, горят като приказни жълти фойерверки.'
'Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.'
'Накъде? Какво? Защо? Заспете, въпроси! А тая вятърничева тайфа лети напред.'
'А може да се окаже и друго, че змията е просто обвивка, в която се крие ято гълъби; и когато тя умре, облаци от сиви гълъби ще изпърхат от нея и ще понесат вести за мир по целия свят.'
'сбогом безсмислени съмнения, сбогом бесове.'
'Но какво от това, пътят е живот'
'просто нямам представа как се поддържа близостта'
'Дийн се напи лудо, демонично и божествено.'
Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.
|