Не съвсем. Въпросът е, че самото понятие за сътворение (указвано в Битие с ивритската дума "барА") погрешно се разбира от повечето съвременни читатели на Библията от гледна точка на Нютноновата вселена, а не от гл. т. на автентичния си древноблизкоизточен смисъл. Ако те успокоява да си редиш някакви присмехулни псевдокритики на Християнството, окей (макар че бих ти препоръчал да се изповядаш и да ходиш редовно на св. Лиругия, вместо да си киснеш вечно кисела и невротична в къщи; св. Литургия прави чудеса от невротизираните и немотивирани хора), но, за съжаление, хуморът не ти се получава, защото прилича на хаотично детско разяне с ножица и лепене ("ха-ха, и кво, начи вярвате в говорещи змии, а?"), а не на остроумна волтеровска или марктвеновска ирония.
Ясно, че змията е важен образ в околните религии и митологии, но въпросът е да се намерят по-конкретни структурни аналогии - каква е собствено сътворенческата и храмовата функция на това свещено животно. Например, сега се сетих, че в Библията тя не е само алегория на лъжата и подлостта, но и на мъдростта и на хитростта като средна зона между лъжата и мъдростта.
Няма проблем да се признае наличието на други богове и богчета (умиращи със смъртта на вярващите в тях общности), въпросът е Божият народ да няма други Богове, освен Истинския. Аз многократно съм повтарял горе-долу следното на всички, опитващи се на базата на стихийния митологически компаративизъм да омаловажават библейските послания: това, че една религия е по-мощна и експанзивна през хилядолетията от нейните древноблизкоизточни, вече отдавна мъртви, връстнички, означава, че тя е истинската и че нейният е истинският, най-велик и най-могъщ Бог. Победителят взима всичко (вкл. сполучливите митологеми, философеми и символи от победените от него; Християнството е направило това и с езическата гръко-римска култура). Точка по въпроса.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|