Къде географски се е намирал Едем, споменат във втория сътворенчески разказ, това никой не знае със сигурност. На мен най-правдоподобно, макар и спекулативно, ми се струва допускането, че става дума за Йерусалим, защото там е Храмът, човеците са изпъдени на изток от него, в посока на Персийския залив и след това Авраам - израилтянският праотец - се връзща пак на запад. Защо Храмът? Защото разказите за сътворението всъщност изобразяват на езика на древноблизкоизточните космогенни митове построяването на Храма. Затова е супер интересна съпоставката на първия ("свещеническия", 1-2.3) и втория ("яхвисткия", 2.4-3) разкази, която всъщност отразява продуктивната конкуренция между садукейската и равинската визия за идеалното общество. Първите държат повече на спазването на Закона по отношение на литургичния календар и изобщо на ритуалния порядък, докато вторите поставят на първо място спазването на Закона в ежедневния морал, водещ до хармонични взаимоотношения, крепко здраве и изобилна реколта. Прочети отново тези два разказа имайки предвид горните уточнения и ще започнеш да виждаш по-ясно сътворенческата картина според израилтянската свещено предание. Не е казано, че трябва задължително да вярваш в нея като фактологическо описание, но поне да знаеш какво да критикуваш. Защото инфантилното "ха-ха-ха, ама тия юдеи и християни какви са глупави, да вярват в говорещи змии" не ти отива (не казвам, че си го казала точно това, но понякога клониш към този тип детинско осмиване на нещо, което се е доказало като невероятно велико и продуктивно като верска система в човешката история).
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|