Креационизмът не се приема от всички християни. Най-разпалено го защитават американските протестантски фундаменталисти и някои ислямски апологети. Литургичните или полулитургичните християни, били те православни, католици, англикани и пр., не смятат върпоса за определящ - дали човек вярва в някаква версия на еволюционната теория или пък вярва в онова, което днес някои американски християнски "институти" наричат Интелигентен дизайн вместо Креационизъм.
Цялата образност в Битие 1,2,3 е свързана с храмовата символика, ритуалност, функциониране; на Храмът като център на (общностния) космос, място на съприсъствие на Бога и човека и източник на всички блага. Но за да не си измислям и да не говоря твърде общо, ще ти отговоря по-късно за реките, пръстта, двете дървета и адамовото ребро, като се върна вкъщи, защото имах някакви цитати от изследователи, които съм си събрал за себе си и които не са ми в настощия комп.
Ако разбираш английски, ще ти интересно да изгледаш това кратко клипче-разяснение на най-голямата (според мен) клечка в "храмовата" интерпретация на сътворенческия разказ (особено първия) - Джон Уолтън:
Иначе, за Адам, вече казах, че според мен става дума за общностна "глава", която представлява цялата общност, а не само себе си като индивид, по същия начин, както първосвещеникът, който единствен е имал право един път в годината да влиза в Светая Светих на Храма, представлява цялата общност пред Бога. Оттук и още по-интересният въпрос за Ева като първосвещенничка и Сара като матриархка (всъщност едемската история на Адам е митологично-храмов аналог на историята на Авраам и раждането на израилевите племена). Това са издайнически остатъци за една позаглушена, но неизгубена в следващите библейски писания истина, за различната, но еднакво достойна роля на жената като съсвещенослужилка. Но това е по-друга тема; която обаче става все по-актуална покрай англиканското ръкополагане на жени-свещенослужители.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|