Накратко и аз мисля, че смъртта се отнася за отлъчването или за друг неблагоприятен обществен процес. Относно това, че "чрез един човек грехът влезе в света", то мисля, че това е енигматична символика, която от една страна подпечатва въпроса като важен, а от друга ни подканва към по-същностно замисляне. Това, че "чрез един човек" може да показва значението на маргиналните разлики за крайния резултат. Примерно ако имаме един процес, който накрая ни дава 0 или 1, то някаква дребна разлика може да е решаваща за това в коя посока ще "коагулира" системата.

Очевидно в нашата обществена система не можем да се справим с греха, единствено отлъчвайки единици хора. Но от друга страна "един човек" може да концентрира в себе си лакмусовия тест за това накъде върви процесът. Погледнато от друг ъгъл, всяка личност може да прояви маргиналното усилие, за да бъде "един човек" или "другия човек", което може да реши и изхода на света. Тук не говоря и за оцеляване на всяка цена или нещо подобно, защото и без това има размиване на гените в следващите поколения, а по-скоро за някаква контрибуция в посоката към цялостно развитие на човека и на света.