Разбира се, че онова множество от безименни индивидуални книжници, които са записали по някое време (най-вероятно около времето на Вавилонския плен) вековната устно предавана памет на израилтяните, както и самите предишни поколения израилтянски слушатели, не са очаквали конкретните новозаветни събития и учения, влезли в канона на Новия завет. Това е тривиална констатация и не знам защо я повтаряш. Всъщност, подобни констатации са аргумент, а не контрааргумент за боговдъхновеността на св. Писание. Бог е извън времето и причинява и възприема всички събития все едно се случват тук-и-сега; но хората, дори и израилевите патриарси, царе и пророци, са във времето и трябва да се задоволят само с винаги отворените за интерпретация и допълнения Божии послания, получени директно от ангели или индиректно през акумулиралата се и селектирала се с векове общностна памет. Невероятно наивно е да се счита, че има противоречие по недоглеждане и затова имало, видите ли, два несъвсем съвместими разказа за Сътворението. Та нали тъкмо Петокнижието ности най-древната памет на израелевата праобщност? И е подложено на много доискусурявания и редакции чрез устно предаване и много по-късно записване и преписване? С това са съгласни и най-либералните критици. Тогава за какви несъвместимости по недоглеждане може да става дума?! Капиш? Мъдрият подход към тези привидни разминавания е да се поразсъждава трезво и в тогавашен исторически контекст за какво, аджеба, е служило това ревниво пазено и препредавано дублиране в сътворенческите разкази и какви общностно-интегриращи и опазващи функции е изпълнявало (и все още продължава да изпълнява). Либералният исторически критицизъм от нач. на 19 в., който ти все още познаваш само от две-три недопрочетени уики-статии (но и това е нещо!), само доказва колко премъдро действа нашия Бог, вдъхновявайки устните и писмени предания на народа Си.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|