Ей, тази тема е страхотна! Много добре си се сетил:))
Искам да попитам някой знае ли, ако се съберат шишарки от горат и се насадят някоде, където няма гора дали ще стане нещо?
защото нямам възможност да ги разсаждам вкъщи...
И ако се прави така със шишарки, по кое време трябва да се събират и от коя реколта?
Другата добра възможност, за която си мисля е да се разсаждат дръвчета. Такива, които растат на гъсто и част от тях няма да оцелеят или които са по разни пътища, пътеки и писти. По Витоша се срещат доста такива. С една лопата може да се свърши доста полезна работа сега е тъкмо сезонът за това - тъкмо свършва зимата в планината и почвата е влажна и мека.
Така че на добър час!:))
Страхотна тема!

Да започнем от Витоша,а?
Тя има спешна нужда някой да се погрижи за нея. Някой, който обаче не се интересува, че пренебрегва Разпоредбите за нея като защитена територия.
Всъщност доста неща биха могли да останат незабелязани за "властите". Дано само дръвчетата, които посадим там успеят да оцелеят.

Е, не вярвам да е незаконно да засадиш дърво на Витоша

В резервата (където за жалост вече на практика всичко си е отишло), може и формално да не е допустимо.
Но на другите места, които са извън резервата, едва ли има основание за притеснение.
И извън резервата вече невероятна площ със смърч е унищожена от гъбата, която разнасят короядите. (Защото те така правят - първо заразяват дървото, а после, като умре, започват да го ядат. Иначе, ако направо нападнат живо дърво, ще залепнат в смолата, която ще ги залее. Така пише в досието на гадинката в нета.)

Но не е зле да се провери как стоят нещата.
Може да се потърси съдействие и от горското - ако не друго, акъл поне могат да дадат.

А иначе - за всеки случай - да не се ходи с кола и най-напред да се копае новата дупка. И чак след това да се вади чима с дръвчето - да не каже случайно някой, че е за в къщи

Но да заровиш на баира семена, взети от съседния баир - кой ще те спре?

Единствено, има нужда семената да бъдат заровени, защото иначе не само че много трудно ще се хванат, ами и вероятността да послужат за храна на някоя горска симпатична малка твар, е огромна

Точно това имам пред вид, че никой няма и да разбере какво правим. Аз още тази събота съм там за да посея моите първи семенца. Това е нещо, което можем да правим при всяка своя разходка. Дано само оцеляват малките кълнчета... Страхотно семенце пося във този форум! Направо се чува как никне
Поздрави!

Най-просто е да опитаме с десетина разни шишарки на разни места и догодина ще е доказано.

Но не виждам абсолютно никаква причина да не никнат, ако в тях са останали семена - семенцата от къде ще знаят, че си се "разходат" още в шишарката, вместо да ги е отвял вятъра? Вярвам, че все ще се намери някой, който е учил или наблюдавал тези неща и ще каже от опит.

Според мен най-вероятно ще се случи следното: примерно половината семенца ще поникнат, т.е. ако са били останали в шишарката 50 от общо 100, 25 от тях ще поникнат. Леле! Ами че то ще заприлича на трева!
От тези 25 може да оцелее само едно - това, което порасте най-бързо и най-голямо.

Не съм сигурен, но може и аз да съм виждал точно такова нещо някога. Може и да не съм. Ако картинката, която си представям, идва от зрителната ми памет, а не от въображението, сигурно ще да съм видял смърчова шишарка.
(Между другото, като гледам как гине масово смърча на Витоша, едва ли ще тръгна да засаждам точно смърч... Макар, че докато дръвчето порасте, епидемията сигурно трябва да е отшумяла, и също, че няма никаква гаранция, че другите видове са застраховани срещу бедствия.)

Недостатък при саденето на цели шишарки може да бъде факта, че 1 шишарка = 1 дръвче, докато иначе примерно 1 шишарка = 5 или 10 или може би понякога дори повече.

Колкото до времето на събиране и засяване - едва ли е наложително да си носим винаги със себе си лист със справочни данни кое кога и как да се събира и сади.
Мисля, че щом шишарката е паднала или поне се е разтворила и "пуска" семената си да тръгват по своя си път, значи те най-вероятно са готови и си струва да бъдат събрани и засадени. Кога? Ами, нормално след като напуснат дървото, семената скоро падат на земята и не след дълго или биват изядени или попадат в почвата. Значи, нищо не би трябвало да пречи, да ги засади човек веднага?
Когато завали, ще ги полее. И, ако е "речено", един ден ще станат вековни дървета и техни семенца ще поникнат на много места.

Нещо, което пропуснах да направя в началото и което сега бързам да поправя:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес засадихме 200 фиданки от чинар в защитената местност "Злато поле". Съпругата ми, която е координатор по малък евро проект, направи доста добра организация, като включвайки и 50-тина средношколци в засаждането, им "засади" гореспоменатите дръвчета в главите. Наистина е учудващо, колко малко трябва от привидно дебилен тийнейджър да наблюдаваш съпричастност при засаждането на фиданки и нарастващ интерес към прихвърчащите наколо редки видове водоплаващи. А те наистина бяха в достатъчно разнообразие след препълването с вода на защитената зона от придошлата Марица преди 20-тина дни. Отделно с РИОСВ учениците събраха два самосвала отпадъци от селското сметище в района. Останаха около 30 малки издънки- взех 15 и с още час работа в дивия парк досами блока ни в края на града засадих и тях в мяста под особен надзор.
Преди време занимавах клубовете с търсене на черна топола, но след като не намерихме разсад за такава, с РИОСВ- Хасково се реши да използваме подходящите за целта на мероприятието чинари.

Risto, pitai kak rastat razni darveta i drasni po edin red. Prakti4eski ne6ta razni.
Az seq kloni ot topola ili ot varbi v vodata krai reki. Varbite se hva6tat dosta sugurno.
Mislq 4e iglolistnite ne sa podhodq6ti za na6to apokkrifno zalesqvane.
sledvat moite poznaniq za zalesqvaneto

Akaciq:
raste nai-burzo i e nai-ustoi4iva kum bolesti i bezvodie.
kak se see: neznam

Varba:
bode6 i nikne. Mnogo e vajna da q ima krai rekite. stava i za hranen na zaici, za ko6nici i za sviki (za svirene) :) ne e atraktivna za 4upene - ne e koledno durvo i e jilava.
seene:
reje se klon i se zabojda v giol (vodoem)
ili se potapq v kofa da pusne koreni i pak se zabojda

Slivi:
mnogo vajno durvo. podkanvam vsi4ki da seqt i slivi. janka, sinq sliva, janka, sliva i t.n. za slivite e sigurno 4e nqma da gi s4upqt, za6toto
1.po lesno e da se obrulqt
2.i ciganite znaqt 4e sa po polezni kato davat slivi za rakiq o6av i marmalad
3.imat i bodli nqkoi sortove

posqvane - qde6 i plue6 staratelno na podhodq6tote mesta :)

Kesten (div) - semenata sa dosta lesni za namirane ako i sami ne te namerqt po glavata gledam, v kestenova vlajna 6uma pokulvat i puskat lista


ot men tova

Това за сливите и плюенето на костилките на подходящите места ме изкефи. Наистина ме развесели. но имам въпрос: надморската височина как се отнася към въпросните подходящи места?
Започваме да ядем сливки в планината интензивно, благодаря ти.

Въпросът е към всички:

Ако някой има желание, нека напише каквото може по въпроса за организирането на такива екологични проекти и за кандидатстването за европейско финансиране по разните програми?

Доколкото знам, стрната ни плаща членски внос за доста европейски програми и има утвърдени схеми за кандидатстване за финансиране. Значителна част от средствата са предвидени специално за екологични и образователни проекти.

Училища и научните институти, които решат да се заемат с такъв проект, могат да спечелят финансиране много по-лесно и по различни канали. Така може да не похарчат нито лев от бюджета си, а в същото време ползата от работата им ще бъде поне двойна, както в случая с тийнейджърите, който разказва Христо. След време някое от тези момчета и момичета може да превърне в гора някоя настояща пустиня някъде.

Фирми (общински или други) могат да отворят временни работни места, ако започнат малък, а защо не и мащабен проект по залесяване.

Останал съм с впечатление, че повечето хора не са запознати с тези възможности или си нямат и представа, че те могат реално да се отнасят за тях самите.