Всичко това е нормално. Моз. тумори явно са по-малко /и дано да е така/ затова по-малко се пише за тях. Аз реагирах по същият начин като теб. А напълняването може и предполагам, че е от дексаметазона, ако му го бият в онкото. Съпруга ми също много напълня по време на лъчето. Дори след операцията страшно налиташе на сладко, всъщност имаше голям апетит. Това отшума с времето. Не се притеснявай. Дори имаше момент, в който се притеснявах, защо слабее. Т.е. във всички случай се притесняваме. Както е отшумяла сковаността, така и килограмите ще се нормализират. Чела съм за хора с тумори, които живеят дълги години и то без никакви проблеми. Така че пак ти казвам - мисли позитивно. Ето виждаш ли дори той не иска да го третираш като болен. Съпруга ми също, слава богу, добре понесе лъчето. Само му опада косата, но после пак порасна. Не е лошо да му даваш герисан.
А това че при всеки е строго индивидуално, си права. Затова не слагай всичко под общ знаменател. Къде правихте операцията и кой оперира сина ти?

Благодаря за съветите, Ана8. Синът ми е опериран в "Св.Иван Рилски". От МВР болница ни изпратиха при проф. Маринов, но още при приемането той ни каза, че ще оперират съвместно с проф.Бусарски, защото туморът е много навътре и ще бъде сложно. Така и стана-оперираха двамата. Наложи се предварително да правят навигация, за да го предпазят от други увреждания.
Много се притеснявам, защото проблема със зрението е още от януари и тогава тръгнахме по болници, а оперираха през юли. Наложи се да правим 3 пъти ЯМР. В началото се виждаше само като петно. Всички го наричаха загадка на медицината и му сложиха диагноза множествена склероза. Едва на третия ЯМР разбраха, че е тумор. И така стигнахме до тук. Моля се за всички. Дано да се отравят. Стискам палци и на Рени 56. Предстои контролен ЯМР на дъщеричката и през близките дни. Дано гадината и да се е стопила.

Редактирано от vedda на 06.10.09 14:04.

Съпруга ми го лекуваха 10 месеца от алергия на синусите. Докато една вечер не загуби паметта си. Коментара на невроложката беше, че не е допускала мъж на 38 г. да има такова заболяване..... Вече няма значение. Важно е сега. Ще се борим, това е. Желая успух на всички.

Здравейте, минала съм по този път и мога да помогна със съвет или просто с опит. Преди 9 години съпругът ми почина от мозъчен тумор - лимфом, с който се борих почти три години.
От доста време идвам тук и чета, пишех си с Весела, лека и пръст, когато се случи това с нея престанах. Сега пак ще идвам, медицинска ми е професията, ако мога да помогна на някого с нещо, ще се радвам.

Здравей Еliniia!
Съжалявам за загубата, която си преживяла, но се радвам, че има хора като теб, които въпреки болката, желаят да помагат. В момента съм страшно объркана, предполагам и всички в този клуб. Не бих се тревожила толкова, ако се беше случило на мен. Но на детето - болката е ужасна, неизвестността- също. Страхувам се и се питам- ще се спавя ли?

Ведда, по - нагоре прочетох, че има разминаване в хистологичната диагноза. Потърси и трето мнение, стават и грешки. Нищо, че съм лекар, че всички се стараха много, се оказа, че при първата операция хистологичната диагноза не е била правилна. А аз тогава, ошашавена от всичко, което се случва, се доверих на двама - в неврохирургията и на Начев в онкото. И двамата рекоха - олигодендроглиом. След няколко месеца направи рецидив, проф. Бусарски оперира за втори път, на друго място, тогава хистолозите започнаха да се чудят и маят. Изпратих в Израелска клиника - оказа се лимфом. Изпратих препарат и на още едно място в Европа - потвърдиха диагнозата. Да, ама между двата тумора има огромна разлика. Лимфомът е силно лъчечувствителен и, ако се знаеше, че е лимфом, нямаше да има втора операция, а само лъчетерапия. Докато олигодендроглиомът, астроцитомът не са толкова лъчечувствителни.
А темодалът си е лекарство, насочено точно към глиобластомите.
Лъчетерапия правихме при д-р Рада Лазарова, не зная дали още работи, но много си разбираше от работата.
Виж, колкото и да се притесняваш, пред него не трябва да го показваш. Защото той ще следи всяка твоя реакция и това ще му влияе. Освен това, знам, много е трудно да споделяш с близки, роднини и приятели. А и не бива, защото разказвайки, всеки път преживяваш и страдаш. Идвай тук, поне си сигурна, че ще бъдеш разбрана и ще получиш съвет и помощ.
И няма да мислиш какво ще се случи, просто прави каквото трябва и вярвай, че всичко ще е наред. Много сила и вяра трябва, но - това е, човек не знае на какво е способен, докато не бъде поставен в екстремна ситуация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 12.01.11 15:18.

Сърдечно благодаря за съветите, Elinia. Наистина тук могат да се намерят чудесни приятели. Няма злоба, няма лоши чувства, само съчувствие и желание да се помага взаимно. Живея в малък град и лошите новини се разпространяват, а аз не желая да тревожа близките си, защото тук мисля, че четат много хора. Може би затова ми е по-лесно в този клуб да споделям болката си.
Непременно ще направя трета консултация за диагнозата на синчето, това ме посъветва и Рени. Не зная какво ще излезе, защото материала, който е запазен за изследване е много малко. Обясниха ми, че е имоло голяма кистозна част и по-малко платна туморна маса, която не е извадена напълно. Рени смята, че това е по-добре.........не зная. Ако знаеш повече като лекар за това, моля те пиши. Желая ти всичко добро.

Когато туморът не е капсулиран, често не може да се извади на цяло. Защото, това е мозък, не може да се спази принципа " до здраво " да се реже. Важно е, не само да се отстрани тумора, но и да не се осакати човека, за това се изрязва възможното, а с лъчетерапия или химиотерапия се въздейства на останалата част. Много е важно и в каква зона е туморът, какви центрове се намират там. При вас има промяна в зрението, това не е толкова страшно, по - опасно е, когато е в зона, където е център на дишане, например.
Когато туморът е лъчечувствителен, може да се " стопи " с лъчетерапия. При мозъчните тумори химиотерапията не е особено ефективна, защото мозъкът си има собствена бариера, през която много малко лекарства минават. Тогава използваха / не зная сега в момента как е/ , нитрозоурейни прапарати - Нитрозурейни алкилатори:
1. Carmustine: BCNU
2. Lomustine: CCNU
Бяха на капсули и едната струваше доста скъпо.

Ето, тук може да се прочете информация по въпроса:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Buba67 на 09.10.09 09:47.

Elinia, всички тук сме ти благодарни, че ни помагаш и подкрепяш. Предполагам освен че си мед. лице си изчела и много за тум. в мозъка. Описала съм диагнозата на мъжа ми по нагоре. Той в момента е на ХТ с темодал, като е минал и ЛТ. Чела съм че темодала може да се взима доста дълго време, дори и има случай до 2 години. Ти имаш ли някаква информация по въпроса. Правихме изследвания на чернодробните показатели - в норма са, слава Богу. Но се притеснявам темодала да не окаже някакво влияние на черният дроб.