Щом онокото са поставили диагноза за кожни метастази, предложиха ли някакво лечение? Или диагнозата им е в сферата на хипотезите? Нали разбираш, не може да кажат, че има метастаза, а да те пратят да си стоиш у дома без опит за лечение.

Ани, потърсете и друго мнение! Тръгвайте за София ако трябва... Не му мисли повече...

Здравейте момичета...
След първоначалния шок от поставената диагноза и операцията на майка ми,след дълго ровене в интернет,много се зарадвах че открих този клуб.Успокояващо действа според мен общуването с хора,които изживяват същите страхове,тревоги,съмнения.Пожелавам на всички вас скорошно и окончателно оздравяване.
Майка ми беше оперирана от рак на гърдата преди 2 седмици-инвазивен лобуларен карцином с размери 3 на 2 сантиметра.Премахнаха тумора заедно с част от околната здрава тъкан и 7 лимфни възела,3 от които са с метастази.Преди операцията туморния маркер беше в нормалните граници.Затова аз дори започнах да си мисля че това не е рак и така се бях обнадеждила.За съжаление по-късно се оказа че тумора е наистина карцином.След операцията не сме правили все още изследвания. Щом преди операцията туморният маркер е напълно в норма,това означава ли че може да се предполага,че тумора не е метастазирал в други органи,т.е. че не е в много напреднал стадий рака?
В крайна сметка ще трябва да се борим.Все още очакваме решението на лекарския консей относно лечението,което ни предстои.Но доколкото разбрах от предварителния разговор с хирурга,на нас не се очаква да ни се предпише химиотерапия,заради възрастта на майка ми-тя е на 72 години.Освен това тумора е бил хормонозависим и хормонорецепторите за естрогени са 90% положителни,което давало възможност за добра хормонотерапия.Чудя се само дали да не настояваме за химиотерапия.Страхувам се че без нея може би болестта ще се развие по-бързо.От друга страна пък се успокоих при мисълта че няма да ни се наложи да пратърпим ада на химиотерапията.
Толкова съм притеснена и уплашена...А най-страшното е че още не сме казали на майка ми.Тя тъкмо се успокои от стреса от операцията,а и си мисли че щом не са и махнали цялата гърда,значи не е рак.Много ще ми е трудно да и кажа обратното,знам че много трудно ще го понесе.Даже се колебая дали да й кажем или не.Защото депресията,в кояато съм сигурна че ще изпадне е може би по-опасна от вероятните разсейки.Как мислите вие?

Някои от вас ползвал ли е антидепресанти?Мислите ли че би било добре да се ползват от хора с по-лабилна психика за да се справят с депресията и страха от болестта?Аз сега се насочих към имунната система-купих на майка ми мултивитамини,селениум,магнезий,витамин C и витамин B kомплекс.Мисля да пробваме и толкова оспорвания Натанал...

Мила Сюзън, темата за моралния въпрос да кажем ли на близките е коментирана тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля,че трябва да кажете на майка си истината.Стреса е голям,но човек като знае, се бори е по-добре.

А още по-преди сме коментирали същото ето тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През януари 2007 ме оперираха от карцином на дясната гърда стадий 2, с разсейки в 3 от 15 извадени лимфни възли. Операцията беше направена от д-р Гаранина в онкологията в Дървеница - беше квадрантомия. После минах лъчетерапия 25 нагревки,
после химеотерапия - 6 вливки 5-флу , които свършиха през септември миналата година. Почнах работа и се тъпках с какви ли не добавки, всичките ми изследвания до преди 20 дни бяха супер- рентген на бял дроб, чернодробни ензими .Ехографията преди месец беше ок. Както и хирургичния преглед. Ама явно има значение кой го прави. Днес преглед и ехограф показаха едно и също. Казват , че е трябвало да се махне цялата гърда, знам ли кой е прав. А напоследък се чувствах много добре, като се изключи остеопорозата, която ми откриха. Имах доста психо удари през последните 2-3 месеца, може това да е отражението.

В ОНКОТО КАЗАХА ТРИ ХИМИОТЕРАПИИ ЗАЩОТО НЯМАЛА РАЗСЕЙКИ ПО КОСТИТЕ ЧЕРЕН ДРОБ И БЯЛ ДРОБ НО СЪДОВИЯ КАЗА ЧЕ ОБРИВА БИЛ ОТ ИЗАРЯНЕТО ОТ ЛЪЧЕВААТА ТЕРАПИЯ А ПРИ КОМИСИЯТА КОЯТО НАПРАВИХА ХИРУРГА КАЗА ЧЕ ЗА ПЪВВИ ПЪТ ВИЖДА ТАКЪВ РАК ЗА 20 години.НЕЗНАМ НА КОГО ДА ВЯРВАМ .АКО ЗНАМ КЪДЕ ДА Я ЗАВЕДА ЩЕ Я ЗАВЕДА АКО ТРЯБВА НАСИЛА.В ИНТЕРНЕТ ЧЕТОХ ЗА Д-Р КРАСИ КИРОВ КОЙТО БИЛ И КОЖЕН .АКО НЯКОЙ ЗНАЕ НЕЩО ЗА ДОКТОР КОЙТО ОСВЕН ОНКОЛОГ Е И КОЖЕН ДА ПИШЕ.ЩЕ СЪМ МНОГО БЛАГОДАРНА.ИЗКАМ СЪЩО ДА ЗНАМ КАКВИ ДОКУМЕНТИ СА НЕОХОДИМИ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С рак на гърдата и то хормонозависим, трябва да избягваш витамин В. Спри й го, а по-назад има тема за точно този витамин, върни и прочети.

За химиотерапията - ако е в добро общо състояние, макар и на много години, при наличие на три лимфни възела с метастази, е добре да направи химиотерапията. Има и по- щадящи химиотерапевтици, които се дават на по-увредени и възрастни пациенти. Ако трябва й кажи, че е профилактично.

Вместо мултивитамина, по-добре й купи Омега- 3. Мултивитамините съдържат и В комплекса. Другото е, че в едновременен прием на много минерали и витамини, някои от тях са несъвместими и се неутрализират. Така, че аз лично ги предпочитам на няколко приема през деня, поотделно със съвместимите. Примерно Калмацина на Валмарк, който е широко рекламиран по телевизията съдържа калций, магнезий и цинк. Калция и цинка са несъвместими и взаимно се неутрализират. Остава само магнезия в таблетката. Той обаче без калция, не се свързва в организма. Така, че от цялата таблетка, организма не приема нищо. Горе долу това се получава и при мултивитамините. Затова парите за тях по-добре ги дай за Омега - 3. Заедно със селена са от най-важните добавки, които трябва да приема.