Много се дразня / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Както писах и на Аюми, не си правя генерални изводи за хигиената и подредбата в къщата ти от един инцидент и нечия забележка. Да ти го преведа, че се затрудняваш в четенето с разбиране на текст: не смятам, че щом веднъж някаква инспектираща /по твой разказ/ била казала, че домът ти е мръсен, от това следва, че е генерално вярно и не си чистиш къщата. Тоест, не те мисля за мърла.

Колко подредено може да е при майка, която се оправя сама с деца, готвене, домакинство, ходене на обучения, супервизии и мъж, който от ден на ден все повече абдикира от всякакви отговорности към дома и семейството.
Децата ги гледах добре, обичах ги. И понеже цялото ми внимание беше съсредоточено в тях, пренебрегвах останалите неща-хигиената в жилището и пр.

Да, с деца вкъщи често настава галимация, никой не се вторачва злонамерено в разхвърляни играчки, детски вещи, дрешки от дечурлигата, докато търчат насам-натам, играят, цапат и зарязват кое, където им падне. Отгледали сме деца, наясно сме, че в определени часове на денонощието къщата, особено детската стая могат да заприличат на бойно поле. Хигиената в жилището е друго нещо - винаги си личи кога едно жилище е занемарявано, непочиствано и неподдържано продължително време, кое е стара, наслоявана мръсотия и натурия, а кое - прясно нацапано, защото децата си играли и разхвърлили, тъкмо огазили с кални обувки, в кухнята хаос, защото готвиш в момента, прането складирано върху някое легло или стол и си чака реда да бъде сгънато и прибрано и т.н. И, не мисля, че освен от чиста злобица, нечие опитно око ще се направи, че не различава моментната галимация от перманентна мърлявщина, та да те уличи генерално в липса на хигиенни условия.

Що се отнася до мъж, абдикирал от домашно-битови задължения - неприятно е, но не е оправдание. Много самотни майки дори нямат мъж, на когото да разчитат, от което не следва, че къщите им заприличват на кочина. И масовката работещи жени - по 8-10 часа трудово заети, като се приберат каталясали от работа и натоварени с пълни пазарски торби, запретват ръкави и се захващат с домашни задължения и децата. Къщите им също не приличат на кочина, нито децата им са по-зле гледани от тези на домакините.

Щом си имала лукса да си спестиш ежедневното ходене на работа в полза на домакинстването и занимаване с децата, нямаш оправдание, че не сколасваш да си ошеташ къщата и да напазаруваш.

Изразявах си мнението, не желаех да ме занимават прекалено със социални въпроси, не позволявах прекомерно да ми се бъркат в семейството и да ми влияят на решенията, свързани конкретно с моите задължения. Отказах един или два пъти интервюиращи да идват в дома ми, за да попълвам анкети, които съм попълвала един милион пъти . И затова ме намразиха и нарочиха . Е добре, тяхна воля.

Ами Вида, това си е работа на трудов договор срещу заплащане. И работодателят поставя определени условия, които си длъжна да спазваш, ако искаш да се задържиш на работата. Нямаш право да ги пренебрегваш, отхвърляш, да си правиш, каквото си щеш, защото така си наумила и да вземаш своеволни решения какви да ти бъдат задълженията - те са описани в договора и длъжностната ти характеристика. Щом вземаш приемно дете срещу заплата, домът ти вече е работно място и достъпен по всяко време, а материалната и психологическа обстановка - подлежаща на проверка и оценка по всяко време. Дори осиновителите на деца, които изцяло поемат и носят отговорност пред закона за тях, биват подлагани на проверки и оценки. Какво остава за социален работник, отглеждащ поверени му от държавата деца, каквито всъщност са приемните родители.

Щом не се справяш с работата и своеволничиш, те уволняват. Добре дошла в реалния свят на работещите.

И какво остана от грандоманската заявка: искам да съм само домакиня и майка, защото това ме прави щастлива - провал и в семеен план, и в професионален поради несправяне с деклалираните отговорности. Мъ, разбира се, работещият съпруг и работодателите са виновни за него, не ти играят по свирката.

очаквам много висока морална ... набор от морални качества

Очаквай първо от себе си.

Цитирай коректно, де. Написах:
от жена, изповядваща убеждението, че се посвещава на ролята на майка, домакиня и стопанка на дом и семейство 30 години, очаквам много висока морална летва и безупречно изпълнение.

Аз не съм от изповядващите "ти ще работиш и носиш кинти, пък аз само ще се занимавам с дома и децата". Следователно, нито съм се ангажирала с такава висока заявка, нито мога да бъда упрекната, че не съм я покрила.

От момента, в който с мъжа ми заживяхме заедно, забременях, родих и после, не съм спирала да работя, паралелно с отглеждането на дете и домакински битовизми. Поне по 8, често по 10-12-14 часа на ден. "Отпускът" ми по майчинство продължи точно една седмица - 5 дни в родилния дом и още 2 дни вкъщи, за да си отспя малко, докато придошлите баби ме отменят с новороденото и събера силици пак да вляза в плътен работен режим. Бабите ги погнахме от къщи да си гледат работата след седмица. Да си изоставя работата, щото съм се омъжила и родила, за мен е непостижима и неприемлива опция не само във финансов аспект, но и в професионален. Блазе на жените, които го заявават и осъществяват, щом така са решили. Но от моя гледна точка - щом разполагат с поне 8-10 часа дневно повече от мен за дома, децата и семейството, следва да са безупречни и успешни. Тъй, както съм аз в професията си през тези 8-10 часа, а извън тях сгъстявам натоварването, за да не изоставам в ролята на майка и домакиня.

Та, щом ще се сравняваме:
Ти 30 години си разполагала с 40-60 часа седмично повече от мен, за да съпружестваш, домакинстваш, отглеждаш деца. И напълно избягвала стреса на работещия човек, което хич не е за подценяване. В резултат - провален брак, провален опит в отглеждането на дете за пари, искрено се надявам поне синовете ти да са получили най-доброто възпитание, образование и да се чувстват реализирани и успешни в момента, поне ще си е струвало.

Аз 26 години съм носила две дини под една мишница, като добавим и детето, три.
В резултат - здрав брак, успешно професионално развитие, добре възпитано и образвано дете, вече напълно самостоятелно, живее отделно по свой избор и печели добре.

Дет се вика, пилците се броят наесен.
Сега е есен и пред фактите и боговете мълчат.