Как се съчетава влюбване и принуда?
Точно този ти пост, ти дава много отговори, прочети го пак.
Т.е. се получава нещо от рода.. аз не го искам, ама не го давам на друга..
?
Вида, ти не можеш да поемеш отговорност за собствените си решения, за това, че никой не те е карал на сила за нищо. Слабоволието в него, го виждаш в себе си и за това се дразниш. И защо си позволила децата ти да се намесват. Запомни една истина.. децата винаги имат само един баща и една майка, каквито и да са те, те са създателите на новия живот. Винаги съм казвала на дъщеря си..че нашите взаимоотношения не я интересуват, тя има един баща и една майка, които безкрайно я обичат, каквото и да се случва между нас с баща и..
Прочетох те докрай.. и смяташ ли, че ти като се развяваш пред него с цялата "тумба" него не го боли? Че си го отделила от децата, внучето? Болка за болка.. вместо да си подадете ръце и да се радвате на внучето си.. ти нарочно причиняваш болка, а после искаш да не те боли теб.. е няма как!

Новак, я!..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напротив, когато той ме спря на улицата, за да ме запознае с нея, аз искрено се зарадвах, че съм се отървала от него, че го е поела друга, която да му бере дертовете и искрено им пожелах щастие. Но нямах представа,че този цирк ще се разиграва ежедневно пред очите ми. От това се дразня. Просто искам да съм далече от него и нея, за да не ги виждам. Много ли искам?
Той никога не се е интересувал от деца и внуци, сега след развода още по-малко.
Ти за него ли си се загрижила, че страдал!? Мен ме интересува аз да оцелея и да не полудея.
Благодаря за загрижеността, твоята и на другите.
Вече не изпитвам необходимост да говоря за това. Мисля, че достатъчно си обговорих проблема, изстрадах, научих си уроците или пък не ги научих- това живота ще покаже.
Моля не пишете повече, не ми ровете раната, която може би зарастна и всяко ново писане и четете само ще я разрови.
Хора, особено жени, които не подкрепят женската гледна точка и не изразяват женска солидарност, го правят поради техни дълбоки лични причини, които не осъзнават. Дълбоко им съчувствам.

Редактирано от vida1929 на 07.03.23 16:08.

Вида, преди да сме мъже и жени, ние сме хора. Всички ни боли, защото това е човешко.. Постът ми към теб, беше вид подкрепа, т.е. опитах се да ти дам гледна точка, която може би не виждаш. Няма безчувствени хора, има хора, които крият чувствата си..
Една рана за да зарасне, трябва да се почисти от гнойта. И солидарност не е.. "ах, горката"... просто вярвам в теб, че ще се справиш със себе си.. защото не той е проблем, а самата ти си си..
Спирам. Пожелавам ти да бъдеш Вида, която искаш да си.. и можеш!

Новак, я!..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото не той е проблем, а самата ти си си..


Той е емоционалния насилник, с който живях 30 години, пък ти ми говориш,че не бил той проблем, а аз съм си проблем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато жената търси мъж за семейство наистина трябва да си плюе на петите още при първите признаци на емоционално насилие, газлайтинг,разни видове манипулации, характеропатии и прочие, които ги има при алкохолиците и не само при тях.

Съгласна съм с този мъдър съвет към неомъжените жени.

Аз съм казвала тук, че не исках да се омъжвам за него. Бях принудена.

Той е много чаровен. Пръска тонове харизма и чар, и жените го харесват. Аз също се влюбих в него,но след като започнах да го опознавам разбрах,че не е моят човек. Но той се беше вече намърдал в къщи.

Не съм чела от теб за нежелан принудителен брак. През годините си изписала тонове постинги с главен герой баща ти и твоите детски и настоящи травми от отношенията ви, но нямам спомен да се оплакваш от мъжа си и отровна семейна среда, та чак насилие и Стокхолмски синдроми. Напротив, дори в разговори за секс помня, че се хвалеше с вашия. И помня нещо от сорта, че мъжът ти по характер бил много различен от баща ти, затова си го избрала. Това, че всъщност 30 години бил враг номер едно, за мен е новост. Но, каквито и непреодолими различия и търкания да е имало между вас, никой не би те упрекнал за решението да се разделите, хората се развеждат непрекъснато по всевъзможни причини.

Друго ме впечатли, освен неадекватните ти реакции към настоящата приятелка на бившия ти. Това, че изведнъж той стана набеденият злодей в живота ти, а ти - невинната жертва на насилие.

Не ми е ясно, например, и това с принудата да се омъжиш, все пак, ако не наборче, си поне на 50г., жена от моето поколение. И намърдването вкъщи, демек на твоя територия - и така, 30 години и две деца от натрапник, който се оказало, че не бил твоят човек. Обаче сега го ревнуваме.

Много дълго търпяли насилие и отровни отношения жени в брак и с деца се оправдават, че не са се отървали от насилника по-рано, защото няма къде да отидат, страхуват се, че не могат да се справят сами финансово и физически с отглеждането на децата, от чувство за вина пред тях - все пак, той им е баща, да не ги лишат от бащината фигура в семейството или от чист страх от саморазправа от страна на насилника в най-тежките случаи на домашно насилие.

Но ти с две изречения нарисува съвсем друга картинка:
1. През целия си брак си предлагала на съпруга да си тръгне и да те остави сама да си отгледаш децата без ангажименти от негова страна.
2. Без друго си ги отглеждала сама, той не се интересувал от тях, дори се явявал зловреден дразнител и контра на всичките им желания.
И така 30 години, докато май отдавна порасналите ти пълнолетни синове сами го изгонят от дома ти. Защо не 10-15-20 години по-рано, за да минимизираш загубите за теб и децата, които винаги са били на твоя страна и зависими само от теб като малки, по твоите думи? А ти, пак по твои думи, винаги си била в състояние и готовност напълно да се справиш с ролята на самотна майка?

Има нещо сбъркано в цялата картинка, както я представяш ти и това боде очите на читателя, от когото се очаква да сатаносва солидарно врага в леглото и да ти декларира безусловна морална подкрепа, без да се усъмни в твоята невинност за скапващите се цели 30 години семейни отношения.

Тук, в клубните разговори не си обвиняема, в никакъв случай.
Но сама подлагаш на обвинения бившия си съпруг и очакваш лоялно първосигнално съгласие. Аз пък съм минала отдавна през това ренде и добре знам от дистанцията на времето, че само една истина няма. Винаги са две в семейството, даже повече, ако и децата бъдат изслушани. А в момента разполагаме само с твоята истина. Липсват останалите важни части от пъзела, за да си получиш лоялното съчувствие и разбиране.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles

В нашия род има патриархат. Мъжете командват. Те казваха какво да правя.

Той просто искаше да бъде оставен на спокойствие да си пие и да предъвква все едно и също : как всички се отнасят несправедливо с него - майка му и баща му, работодателите и ние в къщи . Той преживяваше целия свят срещу него . Гледайки и слушайки това 30 години, изглежда и аз се "заразих" от тази параноя

Жено!
каквато и да ти е психарската диагноза, в която многогодишните ти очеизвадни илюзии и откровени лъжи биваха пробутвани тук за откровения и абсолютната истина, щото пишман писателка, вече много прекали.
Мъ, не си 200 годишна викторианска госпойца, бре!
Нито клета "Снаха" от Георги Караславов. Нито главна героиня от турски и индийски сериали.

Всичкото ти лъжи-мажи - аре, пред психиатъра.
Всеки опит да обидиш интелекта на хора, които ти отделят внимание, за да те четат и вземат отношение към фантасмагориите ти, са обречени на едно - литературна критика на некадърни писания.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles

Много са те подритвали като малка и много гняв си насъбрала, но това не е повод да си го изкарваш по форумите.
това, което си писала няма нищо общо с мен

Ти сериозно ли не можеш да разбереш какво ти казвам? Да, ти си си проблема, защото ти си го причиняваш. Можеш да погледнеш нещата под друг ъгъл и ще видиш всичко различно. Имаш деца, имаш внуче.. свободна си, защо продължаваш да си обсебена от него? Всичко е в главата ти Вида, ти продължаваш да правиш лошите спомени живи..
Аз също се разделих с мъжа ми, през това време починаха и двамата ми родители, да не говоря, че имах и още "драми", но ако бях се оставила на болката и драмите досега да съм в лудницата. За няколко години изчезна всичко познато и нормално в живота досега и трябваше да се уча да живея по нов начин.. а това на 50 си беше един кошмар.. т.е. така мислех, че е кошмар. Сега ми е екстра.. свободна, правя си каквото искам, не търся нищо.. просто си се радвам на живота. Даже и за мъж не се замислям.. т.е. за съвместно съжителство.. щото втори брак е абсурд.. не искам! Ако се появи правилният - екстра, ако не.. пак екстра.. : )))
Горе главата момиче, изхвърли скелетите от миналото.. това са само мисли, които те тормозят.. и само ти можеш да ги премахнеш..

Новак, я!..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лиске, доколкото схващам сега е в периода на отричането и на "горката аз" Емоционално е слаба, предполагам, че и трябва време да се вдигне.. От 100км личи, че още не е безразлична към бившия и приема подсъзнателно новата му приятелка за съперница.. или защо тя може, а аз не можах..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много са те подритвали като малка и много гняв си насъбрала, но това не е повод да си го изкарваш по форумите.

Никой не ме е подритвал като малка. Родих се и пораснах като най-малката братовчедка и по майчина и бащина линия, баби, дядовци, лели, чичовци и по-големите ми братовчеди се скъсваха да ме глезят - аз бях изтърсачето и в двата рода.
Баща ми, таз черна овца и на негов род и на сватовския, винаги е обичал деца, братовчедите ми момчета го обожаваха, с майка ми вечно бяха в разпри, щото 25-30 годишен безотговорен келеш, но с мен се отнасяше като принцеса - туй, което не съм запомнила от ранно детство, впоследствие винаги е било потвърждавано от вече бившата му и всичките ни роднини. Пък и в последвалите след развода срещи с баща ми и гостуванки винаги съм била едничкото ообичано момиченце, дори и за втората му жена.

Когато майка ми се разведе с него, нейното семейство и семейството на баща ми от дистанция плътно я подкрепи, а над мен направо опънаха як защитен чадър. Тъй, щото никой от околната среда - съседи, детска градина, училище да не посмее да ме засегне и с дума, че съм дете на разведени. У дома майка ми ми надуваше главата с разкази за прецакания им брак, по-скоро, за да се оправдае пред мен за избора си. Но винаги ми е набивала в главата, че това е само между нея и баща ми, аз съм по неволя потърпевша и в никакъв случай да не си и помислям, че баща ми има нещо против мен. Той беше изолиран физически и поради големите разстояния от нас - 300 км и по една или друга причина не беше поне неделният татко, но всичките ми близки роднини и майка ми солидарно се грижеха да компенсират липсата му и да не ме настройват срещу него заради това.

Отделно - винаги съм била умно и чувствително състрадателно дете. Много лесно печелех симпатии и приятелства заради личните си качества. Нещо повече - винаги съм бивала лидер в групите - детската градина, съседчетата в кооперацията, класа, като тийн в гимназията, по-късно в приятелските компании по харесване и интереси. И то, с огромна лекота и без да си го поставям за цел.
Съдбата като отнеме едно, надарява с друго. В моя случай - наблюдателност, чувствителност, усет и нащрек. Също и амбиция да не изпадам до ниво съжаление, пренебрежение и презрение заради деструктиралото и разпаднало се семейство.

Ако бяхме били съседчета и съученички и ти си страдала заради свои физически, психически недъзи, свръхчувствителност и подобни и са те бивали нарочвали за аутсайдер, аз щях да бъда първата ти защита пред останалите. И то, неизменно и до пердах. Винаги, абсолютно винаги съм го правила с децата и хората около мен, то си ми беше в кръвта, дет се вика. И още Е.
Само едно не мога да понасям - фалшивките и лъжльовците за собствена изгода.

Та тези с подритваната Алиска не на меньою.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите