Не съжалявай и гледай напред, постъпила си правилно.

Бивш алкохолик няма, веднъж да е алкохолик, остава завинаги такъв, сух или не.

Е, хайде сега, тази конфигурация - майката с децата едно цяло, бащата - отделно, е доста стандартна,
ти пък точно, като че ли не си виждала бащи, които не се интересуват по никакъв начин от децата си.

И не е задължително отношенията им с майката да са влошени, пример в тази посока е моят баща, лека му пръст - с майка ми винаги са били в прекрасни отношения - взаимно уважение, любов, мир и сговор, над 50г. брак, но докато бяхме малки - пълен игнор от негова страна, едва в по-късна възраст започнахме да изграждаме някакви отношения и да разговаряме. Под по-късна възраст имам предвид, че аз бях над 30г.

Сама отгледах децата си. Той не се интересуваше от тях.
Сега най-редовно се разминаваме на улицата-аз с внучето и кучето, но най-често сме цялата тайфа заедно-кучето,внучето, двамата сина, снахата и аз. Той с любовницата.

Редактирано от vida1929 на 04.03.23 19:48.

Честно казано, не познавам мъже, които не се интересуват от децата си, освен ако умишлено не са бивали изолирани от общуване с тях. Интересът към детето, каквото и да разбираш под това обширно понятие, се възпитава, ако новоизпеченият баща не се втурва още от раждането да пърха и дондурка край бебето, защото няма представа как да се държи с него. И това е отговорност на родителката лека полека да го приобщи да обръща внимание на детето и на нуждите на детето. Които пък нужди така или иначе са винаги на дневен ред в едно семейство, най-малкото от финансов интерес и покрай неизбежните разговори какви решения да се вземат за бъдещето на децата и как да бъдат възпитавани. Какво значи мъжът не се интересува от децата си, щом живее под един покрив с тях, ама не в султански дворец с харем, та те да щъкат само из харема и изобщо да не им вижда очите? Прави се, че не ги забелязва или им вика "къш", когато му се заплетат в краката ли? Или мама ги натирва в детската, когато бащата се прибре вкъщи на хотел-ресторант "излезте от стаята и не вдигайте шум, че пречите на баща си"? Глупости на търкалета са това. Отчуждаването от собствените деца до степен, каквато твърди авторката на темата "той не се интересува от тях, аз САМА ги отгледах" не се случва без активното съдействие на майката. Бащата носи заплата, издържа семейство, но майката сама си отглеждала децата до степен, каквото с него, такова и без него, да си ходи, няма да липсва с нищо на никого. Да, бе. Зер, сефте чета изхвърляния на прясно разведени, които от девет реки вода носят, за да стоварят цялата вина за развода си на липсващата половинка.

И за алкохолизма.
За толкова години четене тук, дори истински алкохолик пишеше и разясняваше надълго и нашироко, не се научихте, че алкохолната зависимост е диагноза, ама не се лепи с лека ръка на всеки битов пияница. Обаче, щом пие редовно, значи е алкохолик - защото "алкохолик" звучи като тежка присъда пред обществото - те са отрепки, дъното, непоправими и от тях трябва да се бяга през глава.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles

и от тях трябва да се бяга през глава


Когато жената търси мъж за семейство наистина трябва да си плюе на петите още при първите признаци на емоционално насилие, газлайтинг,разни видове манипулации, характеропатии и прочие, които ги има при алкохолиците и не само при тях.
Аз съм казвала тук, че не исках да се омъжвам за него. Бях принудена.
Не, никъде не съм казвала,че алкохолиците са отрепки. Такова обобщение не бих направила, защото една голяма част от тях пият контролирано, работят, грижат се за семействата си, живеят почтено, дори са уважавани в обществото. Друга една част от тях се провалят, деградират като характери докато стигнат до пълен разпад на личността и деменция. Не може да се общува с тях, правят на инат на близките си си докато ги подлудят. Така той правеше бойкот на всичко което синовете ми се опитваха да реализират, докато им писна. Просто му казаха: тате, даваме ти два месеца да си намериш къде да живееш и да се изнесеш от къщи.
Мислех,че това ще е краят на моя ад. И не знам защо така зациклих...
Той е много чаровен. Пръска тонове харизма и чар, и жените го харесват. Аз също се влюбих в него,но след като започнах да го опознавам разбрах,че не е моят човек. Но той се беше вече намърдал в къщи.
Сега въоръжена вече със знание, дай боже, намеря нормален човек.

Редактирано от vida1929 на 05.03.23 10:55.

Ама чакай сега, просто ти намекнах да не бързаш да пускаш картечнецата на автоматична стрелба, нищо повече. ОК, не си виждала как баща не се интересува от децата си, дори когато му се "мотаят" из краката, да ги гледа, и да не ги вижда, разбирам, не си виждала. Нито си чувала изречението "децата са си на майката". Наистина няма смисъл да обяснявам.

Инач да, ясно е, че в отношенията между двама участват и двамата, това никой не го оспорва, но няма как да знаем какво точно и как се е случило, за да раздаваме "правосъдие".

Аз отбелязах, че му е нанесла огромна обида (може би най-голямата, която е възможна), но не знам нито предисторията, нито следисторията :).

Понякога хората си провалят, дори и да са положили най-големите възможни за тях усилия, да не се. И са се борили с цялото си същество, и пак не. Ако това не ти е извесно, значи си от малкото богоизбрани късметлии, които не са преживяли провал :))). Дано не ти се случва.

В отговор на:

---

.....не исках да се омъжвам за него. Бях принудена.
.......................................................................
Просто му казаха: тате, даваме ти два месеца да си намериш къде да живееш и да се изнесеш от къщи.

---

В нашия род има патриархат. Мъжете командват. Те казваха какво да правя. В някои случаи историята на моя живот показа,че е било за мое добро. Но в други случаи ,когато ми се казваше какво да мисля и чувствам , после съжалявах,че не съм се вслушала в моята интуиция.
Сега ми се дава шанс да променя живота си и в следващите години да си решавам сама.
Разбирам защо мъжа ми се е чувствал зле с мен.
Дойде "поканен зет"(така казваме в нашия край), в един издигнат род със силни проспериращи мъже, а той беше безволев, слаб психически. Моите роднини го обичаха и уважаваха, но той просто се чувстваше подтиснат. Много често казваше:
" Аз тук съм Господин Никой." Мотивирах го да расте в професията. Не му беше по силите, не постигна нищо. Тиках го, побутвах го да си отстоява желанията и правата пред хората. Беше много добър и щедър към чуждите хора, но за децата си беше безполезен.
Той просто искаше да бъде оставен на спокойствие да си пие и да предъвква все едно и също : как всички се отнасят несправедливо с него - майка му и баща му, работодателите и ние в къщи . Той преживяваше целия свят срещу него . Гледайки и слушайки това 30 години, изглежда и аз се "заразих" от тази параноя.

Редактирано от vida1929 на 05.03.23 16:18.

именно и ти не си успяла да я отработиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес викам, по-точно не викам, а питам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите