Бе май даже не е целенасочено, естествен процес е, гледа ли цветът на нацията ни, дето се изсипа от самолета в САЩ? Ей по тия се равняваме, кво се чудиш?

Тоя цвят ни е назначен за такъв баш от САЩ и от Брюксел.
И точно с гореспоменатата цел.

Аз нямах конструктор като малък, само един комплект Електротехник, който можеше да се върже с батерия и имаше звънец, три лампички и не се сещам какво още, обаче бързо се счупи или нямахме батерия, та го видях само веднъж работещ, а и не го сглабях аз. На мен ми беше интересно да чета книжки, да гледам детски и да играя на компютъра. Имахме Правец 82 с Тетрис, Снейк Байт, Муун Патрул, Хард Хат Мак и разни други игри, а после Правец 16 с Принца на Персия, Алей Кат и т.н.. От детските книжки помня Пипи, Трак, Моливко и Сръчко, Мечо Пух, Маншон и Полуобувка, Нуми и Ники, Антон и Точица, списание Дъга... От детските – Костенурките Нинджа, Чип и Дейл, онова с чичо Скрудж, едно японско с анимация по приказки, Малката Русалка, Плодчетата и други.

Така ми мина детството. Бяхме сравнително бедни, но имаше храна и за корема, и за душата, макар че никога не сме яли по ресторанти и заведения, а атракциите по морето бяха само за гледане. Помня, че като направиха режим на тока, баща ми сглоби някакъв инвертор, който представляваше една огромна черна кутия с акумулатор от автомобил вътре и се зареждаше с контакт от електромрежата, и с този инвертор като сприраше тока, можеше да гледаме целия Туин Пийкс в тъмното на цветен телевизор Електрон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти. Видях, че Липари ще ти купи "Приятелят на Дядо Коледа" от Мария Пеева. Аз може ли да изпратя като подарък ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прав си, в книгите на кестнер няма нищо немско, в смисъл че действието би могло да се развива където и да е, пък и то се развива най-често в швейцария, също както и при другия ми любимец, карл май, там действието се развива по цял свят, но не и в германия ...

добре де, а ремарк ще го броим ли за немец, щот там немското се лее кат река пълноводна, обаче е некакси от към общочовешката му страна ?

Ай стига с тия глупости за световната конспирация! Дреме му на света за девета дупка на кавала, дето и сама си ебавамамата прекрасно.

Единадесет години бях самотен родител на две осиновени деца.
Видяхме много тежки времена, но живяхме и много хубаво. Децата не пазят спомени за вещи, не те ги топлят и създават усет за защитеност и сигурност.

Да си родител на осиновено дете води със себе си и допълнителни отговорности, които на моменти могат да бъдат доста енергоемки и психически смазващи. Нужна е много сила, много търпение и необятна любов, но за да си способна на това, трябва ти да си добре, а ти видимо не си.
Тогава те спасява само дисциплината и чувството за дълг.
Притежаваш ли такива? Ако не, трябва да си ги наложиш.

Поставяй си малки цели, в рамките на деня, тържествувай всяка вечер, ако си постигнала дори и само една от тях. Не повече пари ти трябват сега, а обич към себе си и самоуважение. Не жали за какво можело да бъде, а направи най-доброто, на което си способна днес.
Дори отвътре да се чувстваш изтръпнала и камък да тежи на гърдите ти, дори и да не можеш да поемеш дъх от тази тежест, ставай, вземи си душ, оправи си леглото, приготви закуска, направи я красива, не само питателна, сложи си червило, направи плитки на дъщеричката си, продължи деня си изпълнявайки точка по точка ангажиментите и всеки път не забравяй да се потупаш по рамото за успешната работа.
Ако в момента не можеш да се зарадваш искрено на живота и да създадеш приказка за дъщеря си, то прави нещата на автопилот, защото така трябва.
Някой ден ще намериш силите да промениш нещо издъно и тогава ще започне истинският оздравителен процес.

И не се опитвай да компенсираш.
Щом подарък от 100 лв. е непосилен, няма да го купуваш! Дъщеря ти трябва да знае как функционира този свят. Как ще изгради ценностите си, ако всеки път получава това, което си харесва?
Дай й възможност да мечтае. Не й отнемай това право, купувайки й Легото.

Купувала съм и скъпи играчки на моите момичета - компенсаторен механизъм. Понеже съм сама, та да не се чувстват различни. Глупости!
След месец скъпата играчка е на боклука, а те зяпат за следващата...

Но за сметка на това, никога няма да забравят как съм им чела приказки с различни гласове, как съм се търкаляла по пода с тях и съм си играла, как ходехме всяка седмица на пикници, как щом стигнехме до някоя поляна, веднага огладняваха и как тогава вадех най-вкусните неща на света от раницата, как си правехме момичешки вечери с гледане на филми до късно, как се маскирахме на всеки карнавал с подръчни средства... Спомени, създай й спомени от преживявания, не й купувай подаръци!

Ще се справиш, ако го пожелаеш.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.

Mного приятно и радостно ми стана както го прочетох това, браво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не повече пари ти трябват сега, а обич към себе си и самоуважение.
когато Розмари попита Шоколада за нейните начини за справяне с депресията, написах 1 предълъг постинг, който така и не публикувах, а изтрих, защото моите и нечии решения, не биха били нейните. може да са само идея, малък подтик, но нищо повече
след това написах, че с удоволствие бих купила нещо за самата Розмари - примерно - дрехи, обувки..., защото вероятно от тях спестява, пак изтрих заради това, че би се подразнила и ще се разбунтува, че не проси. ако Розмари иска, ще го направя с удоволствие, ще се разберем на бележки - да си поръча, ще платя с карта и ще пристигне на нейния адрес...
това, което ти си написала, мисля има много повече смисъл от моментни жестове
имам мил спомен от детството. родителите ми се бяха охарчили доста, ние се втурваме в спалнята с брат ми, със сурвачки в ръце... а те извадиха монети и давайки ни ги, ни пожелаха да сме здрави, както е здрав металът, от който те са направени
после правихме курабийки заедно
ето, че наистина това помня, а да изредя подаръците от други години, не мога

Винаги от най-близките си съм искала да ми "подарят" спомен..а това значи точно..преживяване заедно.
Само спомените ни принадлежат..т.е. преживяванията ни