Не зная защо ми дойде това заглавие, нещо, в което някакси се опитвам да се самоубеждавам, щото то е ясно, че не е за мъртвите, амааа...

Поводът за размислите ми е приятелка, която днес ми съобщи, че си има приятел... 6 месеца след смъртта на съпруга й. Срещнали се преди 3 месеца и вече живеели заедно.

Спомням си как се чувствах месеци след смъртта на сестра си и някакси проектирам усещанията и се питам как стават тези неща.

Спомням си също как като тръгнах да се развеждам, тя ми каза - Уау, и какво ще правиш сега? Аз викам - В какъв смисъл какво? Тя - Ами аз ако 1 седмица не правя сеХ, сигурно ще си легна с някой от улицата. Ами наложи се да разкрия , че съм различна от нея в това отношение и че аз пък мога дълго време без сеХ, но няма да си легна заради сеХ само.

Сега ми предстои да съобщя на мъжа ми, но ще го направя лице в лице като се прибере, че на предстоящата дата, на която винаги сме се събирали в един и същи състав, ще има заместник на Миро, месеци след смъртта му... Вкъщи все още стои половин бутилка от едно само негово питие, непопулярно, което си го чакаше...

И сега още нещо ще напиша, макар че полковника ще ме шамаросва, но в крайна сметка май това, което ме накара да драсна, май е онова подличко надигащо се колкото и да го натискам наобратно - абе дали и мен така биха ме преживели за има-нема 2-3 месеца...

Нямам представа от колко години сте семейство, но мисля, че до сега би трябвало да си наясно, дали ще те преживеят бързо и дали изобщо ще те преживеят.
Явно приятелката, за която говориш, е такава по природа и това до този момент някак си го неглижирала в оценката си за нея като човек.

WALL·E

Започна с неразбиране на приятелката си
свърши с въпрос относно себе си
Всъщност, каква е темата?

И преди твоят отговор, да си кажа: това, че тя вече живее с друг не означава, че не е обичала съпруга си. И това, че някой след теб ще заживее с друга, не ознавача, че не си била обичана.

май е онова подличко надигащо се колкото и да го натискам наобратно - абе дали и мен така биха ме преживели за има-нема 2-3 месеца...

Не ми се иска да избутвам темата в друга посока (хубава тема, впрочем) затова само ще кажа, че в последната година и половина много често си задавам този въпрос... И стигнах до следния извод - зависи от този, който е преживял... Не и от този, който си е отишъл. Може да звучи абсурдно, но мисля, че е така.

Много сложна работа, предполагам ще има разнообразни мнения и ще чета с интерес.
Не знаем възрастта на приятелката, понякога е от значение; има ли деца, колко години са били заедно с покойния й съпруг и т.н. Не знаем и семейните им тайни, понякога браковете не са така здрави, както се представят на приятелите.
Някъде съм чел, че се случва, при такава загуба, овдовелият да чувства някакъв гняв към починалия, един вид го е изоставил. Неведоми са пътищата психологически.

В кръга на хипотезите, може би думата "заместник" да не подхожда, т.е. вдовицата да си обича и покойния - новият може да е съвсем различен. Общо взето теорията ми е, че една любов не замества или измества друга, по-скоро общият обем любов нараства и нараства.

Ами не знам... на такива мисли ме навя новината...
Иначе приятелката принципно е свястна, но сега излезе, че имало неща, които не знаем за брака й с Миро, както и да е... Уж беше за мъртвите или добро, или нищо...

Но на мен нещо ми се е изострила чувствителността по подобни теми и от други събития и тези дни забелязах реплика във филм, която иначе бих пропуснала - единият герой каза нещо от рода - умираме 2 пъти - единия път физически, и втори път - когато никой повече не ни споменава...

Трябва да дефинирам конкретна тема? В колко на брой думи?

И преди твоят отговор, да си кажа: това, че тя вече живее с друг не означава, че не е обичала съпруга си. И това, че някой след теб ще заживее с друга, не ознавача, че не си била обичана.

Добре. А с положителен знак какво значи? Че пренастройката за няколко месеца е нещо нормално, според теб?

умираме 2 пъти - единия път физически, и втори път - когато никой повече не ни споменава...

Когато никой не ни споменава... а сме живи, това е тъжно, много тъжно.... и самотно

Е, все пак е за предпочитане, за някои, които пък искат да са си физически живи

Темата става многопластова. Не знам дали ще успея да я удържа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не избутваш, защото темата е разхвърляни мисли...

Искаш да кажеш, че останалите сред загубата се възстановяват с различни темпове - от 2-3 месеца до безкрай, и това няма нищо общо с личността на напусналия ни - така го разбрах.

Да, исках дефинирана тема, защото е някак по -удобно. Няма как да се случи, разбрах.

Пренастройка? Неее, това не е пренастройка. Това е съдба. Но гледано под ъгъл, който не всеки разбира. И аз не го разбирам, но го приемам.