Да, бе, разбрах те. И аз за тях говоря. Точно вчера ми разказваха за една женица, дето мъжът и я набил, щото според свекървата била разхайтена. Та, родителите на момата взели детето, но на нея казали, че място за нея у тях няма. Познай дали мисленето им ще се промени, ако ще и триста Истанбулски конвенции да приложат тук. И с жалеенето е същото.

Най обичам да чета, ама не мога.

Да си дотам разбит емоционално, че да дириш тапа за кацата да ти е с доста нисък приоритет. Вие па с кафето колчем видите нещо несгодно се на семантика го избивате.

И какво толкова страшно има в това някой да стане част от процеса на лечение? Че то в голяма част от живота си това правим. Някой лекува мои травми, аз негови... Всъщност, не той ги лекува, той е там, за да ми помогне аз да си ги излекувам. Що непременно трябва да сме станали изцяло завършените здрави личности и чак тогава да се хванем с някого? Че то тогава все сами ще си стоим, понеже процесът на усъвършенстване не свършва.

Най обичам да чета, ама не мога.

Къде в условието на казуса е казано, че приятелката е разбита емоционално?
Че да се налага подобен извод?
И не е ясно какво дири, може просто живинка у дома. Патеричка, за да не се разпадне. Или по- добе е да прибере едно улично куче и коте, отколкото да заживее с жив мъж?
Или да ползва професионалисти за кацата?, без да се обвързва и без никой да разбере, че да я коментира ?!

Съпруга: Какво ще правиш ако умра? Ще се ожениш ли повторно?
Съпруг: Разбира се, че не!
Тя: Защо? Не ти ли харесва да си женен?
Той: Харесва ми, разбира се!
Тя: Е защо тогава няма да се ожениш повторно?
Той: Добре тогава, ще се оженя.
Тя: (видимо разстроена) Така значи...
Той: (пъшка)
Тя: И в нашата къща ли ще живеете?
Той: Защо не, добра къща е.
Тя: И ще спите в нашето легло?
Той: А къде другаде?
Тя: Ще й даваш ли да кара колата ми?
Той: Разбира се, тя е почти нова...
Тя: И ще смениш моите снимки с нейни?
Той: Би било уместно...
Тя: И ще й даваш да ми ползва обективите?
Той: Не, тя е с Канон...
Тя: --тишина--
Той: Опа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На нас мъжете ни е пределно ясно защо се помотваме покрай вас като "просто приятели" - заради момента ви на слабост, когато ще имате нужда от патеричка. Изключенията са пренебрежимо малки.

Но все пак много ни се иска да вярваме, че точно нашата изгора не е така подвластна на тия елементарни междуполови взаимоотношения. Ще ни се да вярваме че в момент на слабост тя ще отиде да пийне две чашки с приятелка, не с приятел.

Кат ритнем камбаната ни се ще да вярваме че за всичките години сме оставили такъв отпечатък в нея та поне няколко месеца да й се струва несравним и незаменим.

Душичка вкъщи може да е приятелка, роднина, не е задължително да е някой с който се мачкат чаршафи.

Струва ми се, че описваме слон. Всеки от неговата си страна, без да имаме поглед върху цялата история, истина по казуса.
Примери бол : Имам позната, чийто мъж се разболя от рак. Дълго се лекувал, имаха възможности, пробвали какво ли не, почти всички спестявания похарчили, и никакво подобрение, само се влошавало, като последната година станало съвсем мъчително. Толкова зле, чак непоносимо и за болния и за околните ( т.е жена му, която му беше болногледач).

На познатата й се роди внуче в друг град, но тя не можеше да отиде да го види, защото нямаше как да остави мъжа си, а и не смееше. Както и да е. Тази жена го беше отписала, прежалила преживе. И когато мъжът й умря тя каза, че е изпитала облекчение.Но това е изключение.

Ако се разгледа стандартния случай, когато живели дълго и щастливо и единия си заминал неочаквано, то тогава всеки знае него си.
Някои не го преодоляват и в рамките на година, две го последват.
Други се влачат с години,
трети го превъзмогват за няколко месеца и продължават

Да те питам публично, вече те питах насаме, ама и други да знаят.
Като отказа задълго клубовете, Коледата започна ли да идва по няколко пъти годишно за теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите