Не се е пренастроила сега, а още преди да си отиде съпругът и.
Това е показателното на сайта....поне за мен.

WALL·E

Лично аз бих предпочела да ме преживеят максимално бързо, и да не си прахосват живота, който им остава, в мъка и тъга.

Хмммм.... не си ли чувала твърдението, че е радост за мъртвите, ако живите споменават често имената им?

Общо взето теорията ми е, че една любов не замества или измества друга, по-скоро общият обем любов нараства и нараства.

На едно мнение сме.

Ами оказа се, че не съдбата я е срещнала с новия възлюблен, а сайт за запознанства

Звучи малко стряскащо, че толкова бързо е имала нужда от нова връзка, емоция, секс...та чак ще го представя в компанията.
Възможно е обаче отношенията със съпруга и да са били доста охладнели и тя емоционално да го е била отписала преди смъртта му.

Лий, на мъртвите им е все едно според мен дали ги помним... помненето е за живите… ти го помниш, бил е част от животът ти... и тя го помни, със сигурност го споменава, но... някак е разбрала, че започва нов живот за нея и... го е започнала... може би е липсвал секс във връзката им... може да е изпитала облекчение... знае ли човек... всъщност, така си е и редно, живия с живите... моят прадядо е имал прекрасна жена, умна, елегантна, образована, с голяма зестра и щедра парична помощ от семейството и... но се разболя, легна на легло и почина на около 71-2 години... на 40 ден след струването, дядо приемаше вече оферти... по късно, когато и втората му бабичка почина... казваше, само не се живее, сега, ако знам, че ще поживея още някоя и друга година, ще потърся другарка за себе си, ама не знам...когато го попитах, защо след смъртта на прабаба ни веднага се е оженил, той каза, ами... не беше веднага, баба ти боледува дълго на легло, бях се разделял мислено с нея много пъти и когато краят дойде бях готов... всъщност не ми се изпада в подробности, но той каза също нещо в този стил, никой не бива да ме упреква, че исках да живея...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох ви всички... Утре ще отговарям, привечер най-вероятно... Тъжно ми е...

Но в разхвърляните мисли нахлуха още такива, да допринесат за хаоса от екзистенциални въпроси...

Хубу, съгласна - отишъл си някой, животът трябва да продължи... но ние само сега и тук ли сме? Отишъл си човекът, мир на праха му, давай да действаме, че и нас тва ни чака, нема кво да му мислим толкоз... Да вдигнем наздравица за предстоящото, да загърбим миналото, да разчистим всичко напомнящо, да гледаме само напред - уф, спирам... Някакъв цинизъм май ме обзе...
Обещавам утре да съм се отърсила от всичко... или поне донякъде...
.
.
.
Искаше ми се поне на следващото ни събиране да изкарам онази начената бутилка текила на Миро, да сипя по един шот, да отсипем за него на земята, да пием до дъно от странното му питие и да си спомним разни негови шеги, беше образ! На погребението му вдовицата му ме посрещна с "Няма вече кой да ти казва - Ставаш още, Лия, ставаш!"
Ще мълчим всички за Миро на следващото събиране, за да не предизвикаме конфузия... Мдам...

Доколкото разбирам, сега ти е кофти, че не сте го почели човека както подобава, а при следващото събиране няма да е уместно,
ок, а има ли някаква пречка да се съберете специално в негова чест, и да направите всички тия неща, толкова ли е сложно?

Не съм чувала нищо такова,
чувала съм, че ако близките скърбят прекалено много, духовете на мъртвите не намирали покой.
Ама кое как е, от сега няма как да знаем.

Почели сме го подобаващо на изпращането му и на 40 дни, после още веднъж се събирахме по друг повод и без предразсъдъци си говорехме за него, защото още ни е прясно, но вече всичко, което ни напомня за него, ще го преглъщаме...
Между другото днес, докато приятелката ми разказваше всичко за новите емоции, стояхме в хола им на ъгъл двете и аз слушах и постоянно виждах срещу себе си една част от негов портрет сред книгите... Очите му по-точно...
Абе явно е от мен всичко, като не разбирам от всяко чудо за 3 дни и мухата ми е слон, така да го приемем.

В отговор на:

---

Абе явно е от мен всичко, като не разбирам от всяко чудо за 3 дни и мухата ми е слон, така да го приемем.

---