Како значи "жалиш"?

Най обичам да чета, ама не мога.

"Живеем два живота. Вторият започва, когато разберем, че имаме само един."
И това има връзка с темата.

Най обичам да чета, ама не мога.

Върнах се да видя на какъв език съм писала горе... Епа български е.
Какъв "карт бланш", бре?!
Мога ли аз да реша как ще страдат близките ми?! Какво ми се ще е едно, какво би било е друго. Да, не искам да се гърчат като мен.
Ще гледам аз "отгоре"... И да гледам, баш пък ще меря колко време ще страда някой, че няма да имам друга работа!
По-скоро ще пустосвам тия, дето вместо да гледат себе си, седнали да изчисляват дали близките ми благоприлично дълго са страдали.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Интересно би било, какво биха мислили и говорили, ако се явяваха родители на половинката, загубила партньора си.
Ще й викат - дъще стой си у дома и жали, да не си посмяла носа да си покажеш навън, за друг мъж да не си помислиш преди да минат поне 3 години.

Или :
Сине, няма друга жена за тебе на тоя свят, стой си при мама, аз ще те пера и гледам децата. Да не си пожелал друга, камо ли да я доведеш у дома. Или поне докато не навършат пълнолетие децата.

Абе, колкото и да е странно и такива родители има, но така са учени, така са живели с тези "ценности". Мен ме дразнят тези термини, в случая "жалееш". Когато си обичал някого и той си отиде, липсва ти цял живот. И тук няма значение карали ли сте се, не сте ли. Понякога даже този, с когото повече си се карал, повече ти и липсва. Обаче пак няма как да го върнеш. Можеш ти да отидеш при него, ама дали ще е при него, дали другаде, кой да ти каже. Все едно като "жалееш" три години, после отрязваш и край- все едно не го е имало човека.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ами както и да го сучат, това "жалиш" значи точно това - какъв демонстративен израз ще дадеш на жалейката си за пред хората.
Щото никой не може да бръкне в теб, че да знае колко и как точно жалиш.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Да, и мерната единица в която се измерва "жаленето" е време. / месец, година/

Визирах за днес, тези, които държат на "жаленето" - те какъв съвет биха дали на техните деца, ако се окажат в такава ситуация.

За едно време е ясно. Традиции, какво ще кажат хората, съседите, роднините.

Но за днес, за утре - когато животът и светът е толкова динамичен и отворен.

Сетих се за един филм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се повторя.
Имам се за корав тип, признато от мнозина.
Преди 3,5 години здравето на баща ми се влоши дотам, че се ангажирах и бях назначен за негов личен асистент.
От стреса получих здравосл.проблеми .
Човекът почина година след това, като правех за него възможното, без пряко да ангажирам никой друг.
Траур не нося, нито другите от фамилията.С изключение преди много години за едната ми баба, около седмица, толкова съм преценил, като знак по възможност да бъда оставен на мира.
Та - татко ми почина в края на януари 2016 и едновременно станах безработен.Имах доход от посл.заплата за лич.асистент и 4 мес. обезщетение, като използвах времето за почистване на къщата ,боядисване на 2- те стаи, които обитаваше - едната зиме, другата - лете.Без да чакам 40- сетия ден.
Имал съм нагласата, че не трябва да си разбия здравето покрай стреса.Все пак ми отне към 6-7 месеца да си нормализирам кръвното и др.под.(без лекарства) и още един-два, за да се почувствам достатъчно вътрешно и видимо външно стабилен, за да си намеря прилична работа.
Така, че не мога да бъда убеден, че някой, колкото и да се дръвчи, да му се ще да е корав, инат и както щеш, да си стъпи ,общо взето,на краката за 3 месеца .Не за пред другуте, да не лъже себе си и евентуален нов партньор и да го превръща в част от лечението на травмата.
Майната им на околните и регламент.срокове.Може да не се чака година, но 3 дена,3 недели, 3 месеца са си малко.