Защото след като почина жена му, самотен, тъжен, беше се позапуснал.

Много хора престават да се грижат за външния си вид, като ги сполети мъка.
Затова го вметнах - желанието да се грижиш за себе си отново също е част от процеса на душевното изцеление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Година? Две? Пет? Цял живот?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crrafterr на 14.10.18 10:45.

Ако ще да е и след две седмици - не го смятам за предателство.

С това доста си се поизсилил.
Две седмици след смъртта на любим човек си още в шок. Камо ли да си готов за ново начало.

Твоето отношение е разбираемо, а ти си го знаеш и чувстваш най- добре. Не ти се учудваме или отричаме, само се опитваме да дадем евентуално обяснение /отношение на приятелката, понеже тя не участва пряко в разговара.

Почитате, почитате, говорите си за умрелия, но тя, приятелката се прибира и затваря сама сред 4 стени ( няма ни дете, ни внуче, ни никой при нея, нали) Та тя си знае най- добре. Ти готова ли си да отидеш да живееш при нея за 2- 3 месеца, да й правиш компания, да звучи човешка реч в дома й, и всяка вещ да ти напомня за Миро ?

Ще разкажа една безобидна случка, толкова отдавна когато дъщеря ми беше в 1- 2 клас.
Гледам момичетата, 5-7 клас зимата, студ, тръгнали с голи кръстове и къси поли. Якенца пухени, а пъпа им се гледа. И си викам и се чудя, айде тези деца не се разбират, малки са още, ама толкова ли нямат майки, които да им кажат, да ги накарат да се обличат, да си пазят бъбрецитеи яйчниците - ще им потрябват един ден.
Не разбирам и се възмущавам, чак се улавам, че вече съм осъдила майките, при все че ни ги познавам, ей така принципно, щото аз съм много принципна и ги разбирам работите се, а другите блеят.

И мина време и мойта дъщеря започна да се момее и тръгна с късите якета и панталонки посред зима. При положение, че й давах другите момичета като отрицателен пример, намилах й всикчи последствия от голия кръст и задник и т.н.
Война водех, обаче познай - как излизаше и за училище, и за разходка.
И най- вече аз ги купувах късите якета, щото или това или нищо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Munyta на 14.10.18 10:56.

За пред другите - да.Пред себе си - първоначалният шок трае средно около 40 дена, докато човек се осефери и си намести окончателно бурмите на тялото и душата - средно година.
За самия човек е добре да се захване с нов партньор, когато е решил, , без да се самозалъгва, че вече е преодолял, общо взето , травмите от трагедията.

Моля те, не се обиждай, на мен ми стана болно, че толкова тъгуваш за починалия, а цели три месеца не си говорила със страдащата му жена, щом чак сега разбираш, че си има някого. Тя може да не е имала на кого да се опре, ако всичките й приятели са били заети със своя живот и своите си неща. Намерила е начин да се почувства човек, някой да я вижда като нея си, не само като горката нещастна вдовица.

Отделен въпрос, че ми е страшно рисковано и неразумно да скача не само да излиза, но и направо да заживее с така намерен партньор, но кой може да е разумен и на себе си при такава загуба. МислИ за нея, преценете новия човек, пазете я и се погрижете да не пострада, заради Миро, него го няма да внимава за нея, вие сте.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Средно година, ама ей ме на - шеста година вече не минава ден, без по няколко пъти да "разговарям" с баща ми. Държи ме бре. Вече свикнах с това, наместих бурмите.

Баба ми, която ми беше повече от майка почина през 1994. портрета и ми е пред очите в спалнята и всяка сутрин и казвам добро утро и вечер заспивайки мислено си разговарям с нея, моля и се да помогне за това и онова.

Но с близки роднини е друго. За съпрузи не знам, но мисля, че е простимо да си намериш друг човек и да не си сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ 1

При естествения подбор първи отпадат слугините.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баща ми почина на 84, в края на януари 2016.Последната година беше много зле и му бях личен асистент.Имах здравосл.проблеми - качество на съня, "играене" на кръвно и кръв.захар и др.под.- откакто баща ми се влоши .
Отчитайки не един пример на хора трайно разбили здравето си или направо си заминали, грижейки се за тежко болен родител или половинка,съм се стремял психически да се навивам да не следвам примера и че "после" животът трябва да продължи.Без предварителни планове, по които и без това не си падам.
Та след като човекът си замина( и ккатодновременно станах безработен) ми трябваха 7- 8 мес., за да ми се оправят здравосл . проблеми (без лекарства - нещо чайче, нещо валерианче) и около година, за да се почувствам вътрешно и да изглеждам външно стабилен, та да си намеря прилична работа.
Майка ми, която почина млада преди 32 г. остави завет да не носим черно за траур.Носил съм за нейната майка, около 1-2 седмици , според обстоятелствата тогава - по-скоро като знак да бъда оставен на мира, колкото време съм преценил, че МИ е било потребно.