Темата става многопластова. Не знам дали ще успея да я удържа
Недей! Заобикаляй я... Щом те боли от нея, недей! Съжалявам, че ви го излях тук, тъжно ми е и надрасках... Живи са ми разни спомени с Миро и го няма моя да си поговорим.

Ами оказа се, че не съдбата я е срещнала с новия възлюблен, а сайт за запознанства. Значи се е пренастроила или греша?

Харесва ми тази твоя теория за нарастващата любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

замислям се как бих искала да живее детето ми след мен. ами искам да е щастлива. искам да се възстанови максимално бързо и да продължи по пътя си.
бих се радвала да не ме забрави, но никога не бих поискала да е нещастна след това.
дай Боже всичко да е ок с нея и всички деца.

защо да искаме нещо различно за партньора си...искаме го-да...онова чувство за отдаденост, собственост, притежание и желанието да сме незаменими...нормално...
и няма какво да се лъжем. това съвсем не е 100 процентова любов...
може би този период е наистина малко къс, но това са нещата от живота...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живият с живите, казваше моят мил калеко.
Да тъгуваш, но да не се съсипваш, и да продължиш.

Моят вуйчо остана вдовец. Децата в чужбина, сам в къщата.
В живота му се появи жена, вдовица, приблизително на негова възраст.
Заживяха заедно.
Е, побъркаха ги, каква ли не я направиха....

Гостувах му един път.
Сутрин стават, отиват за вестници, връщат се, пият си кафето, четат вестници, говорят, решават кръстословици заедно.
Обикновено ежедневие.

Той светнал, изпран, изгладен, изправил гребена...
Вечерта остснахме двамата и се разплака.
'Тартии ", рече, "никой не знае какво е самотата, докато не му дойде ".

Човек трудно живее сам. Новият няма да измести починалия.

Терзанията ти дали ще ни заменят бързо ...не зная, да ти кажа...

Живият с живите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за има-нема 2-3 месеца
Ако бяха години по- добре ли щеше да изглежда?
А никогаж да не го преживее - да си остане сама до края?!
Или да се поболее от мъка и да го последва до година.

Каквито и да са били семейните им отношения преживе, вече е без значение. Намерила е своя си начин да продължи да живее. А може пък новия мъж да е сламка, за която се хваща за да не потъне в самосъжаление и отчаяние.
Нали сте приятелки, попитай я.

За себе си бих искала, бързо и безболезнено да ме преживеят.

Лично аз бих предпочела да ме преживеят максимално бързо, и да не си прахосват живота, който им остава, в мъка и тъга. Макар че, бидейки мъртва, вероятно няма да ми пука особено.

Искаш да кажеш, че останалите сред загубата се възстановяват с различни темпове - от 2-3 месеца до безкрай, и това няма нищо общо с личността на напусналия ни - така го разбрах.

Да, приблизително така. Освен ако починалият не е някоя тъмна личност - за нормалните хора, близките им, които са останали живи, преживяват всеки по своему, в зависимост от собствения си темперамент. А не чак толкова в зависимост от самата личност на починалия.

И още нещо по темата. ПРЕДИ да си отиде близък човек - не можеш да знаеш колко и КАК ти самият ще го преживяваш. То се случва чак СЛЕД това, без да го планираш и предполагаш.

Това е може би вярно, но е някак прекалено сантиментално да страдаме предварително за това, дали ще ни помнят. Огледай се наоколо и виж кои и кого и за какво помнят. Настръхвам от подобно помнене като у нас. 20-30 години те благославят, 20-30 години те псуват и това всичкото пост мортем. Обявяват за герои пълни некадърници и безличници и пари събират за децата им, а когато почине обикновен човек, който ничий задник не е облизал, няма го нийде из възпоменанията.

WALL·E