Не зная защо ми дойде това заглавие, нещо, в което някакси се опитвам да се самоубеждавам, щото то е ясно, че не е за мъртвите, амааа...

Поводът за размислите ми е приятелка, която днес ми съобщи, че си има приятел... 6 месеца след смъртта на съпруга й. Срещнали се преди 3 месеца и вече живеели заедно.

Спомням си как се чувствах месеци след смъртта на сестра си и някакси проектирам усещанията и се питам как стават тези неща.

Спомням си също как като тръгнах да се развеждам, тя ми каза - Уау, и какво ще правиш сега? Аз викам - В какъв смисъл какво? Тя - Ами аз ако 1 седмица не правя сеХ, сигурно ще си легна с някой от улицата. Ами наложи се да разкрия , че съм различна от нея в това отношение и че аз пък мога дълго време без сеХ, но няма да си легна заради сеХ само.

Сега ми предстои да съобщя на мъжа ми, но ще го направя лице в лице като се прибере, че на предстоящата дата, на която винаги сме се събирали в един и същи състав, ще има заместник на Миро, месеци след смъртта му... Вкъщи все още стои половин бутилка от едно само негово питие, непопулярно, което си го чакаше...

И сега още нещо ще напиша, макар че полковника ще ме шамаросва, но в крайна сметка май това, което ме накара да драсна, май е онова подличко надигащо се колкото и да го натискам наобратно - абе дали и мен така биха ме преживели за има-нема 2-3 месеца...

Нямам представа от колко години сте семейство, но мисля, че до сега би трябвало да си наясно, дали ще те преживеят бързо и дали изобщо ще те преживеят.
Явно приятелката, за която говориш, е такава по природа и това до този момент някак си го неглижирала в оценката си за нея като човек.

WALL·E

Започна с неразбиране на приятелката си
свърши с въпрос относно себе си
Всъщност, каква е темата?

И преди твоят отговор, да си кажа: това, че тя вече живее с друг не означава, че не е обичала съпруга си. И това, че някой след теб ще заживее с друга, не ознавача, че не си била обичана.

май е онова подличко надигащо се колкото и да го натискам наобратно - абе дали и мен така биха ме преживели за има-нема 2-3 месеца...

Не ми се иска да избутвам темата в друга посока (хубава тема, впрочем) затова само ще кажа, че в последната година и половина много често си задавам този въпрос... И стигнах до следния извод - зависи от този, който е преживял... Не и от този, който си е отишъл. Може да звучи абсурдно, но мисля, че е така.

Много сложна работа, предполагам ще има разнообразни мнения и ще чета с интерес.
Не знаем възрастта на приятелката, понякога е от значение; има ли деца, колко години са били заедно с покойния й съпруг и т.н. Не знаем и семейните им тайни, понякога браковете не са така здрави, както се представят на приятелите.
Някъде съм чел, че се случва, при такава загуба, овдовелият да чувства някакъв гняв към починалия, един вид го е изоставил. Неведоми са пътищата психологически.

В кръга на хипотезите, може би думата "заместник" да не подхожда, т.е. вдовицата да си обича и покойния - новият може да е съвсем различен. Общо взето теорията ми е, че една любов не замества или измества друга, по-скоро общият обем любов нараства и нараства.

Ами не знам... на такива мисли ме навя новината...
Иначе приятелката принципно е свястна, но сега излезе, че имало неща, които не знаем за брака й с Миро, както и да е... Уж беше за мъртвите или добро, или нищо...

Но на мен нещо ми се е изострила чувствителността по подобни теми и от други събития и тези дни забелязах реплика във филм, която иначе бих пропуснала - единият герой каза нещо от рода - умираме 2 пъти - единия път физически, и втори път - когато никой повече не ни споменава...

Трябва да дефинирам конкретна тема? В колко на брой думи?

И преди твоят отговор, да си кажа: това, че тя вече живее с друг не означава, че не е обичала съпруга си. И това, че някой след теб ще заживее с друга, не ознавача, че не си била обичана.

Добре. А с положителен знак какво значи? Че пренастройката за няколко месеца е нещо нормално, според теб?

умираме 2 пъти - единия път физически, и втори път - когато никой повече не ни споменава...

Когато никой не ни споменава... а сме живи, това е тъжно, много тъжно.... и самотно

Е, все пак е за предпочитане, за някои, които пък искат да са си физически живи

Темата става многопластова. Не знам дали ще успея да я удържа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не избутваш, защото темата е разхвърляни мисли...

Искаш да кажеш, че останалите сред загубата се възстановяват с различни темпове - от 2-3 месеца до безкрай, и това няма нищо общо с личността на напусналия ни - така го разбрах.

Да, исках дефинирана тема, защото е някак по -удобно. Няма как да се случи, разбрах.

Пренастройка? Неее, това не е пренастройка. Това е съдба. Но гледано под ъгъл, който не всеки разбира. И аз не го разбирам, но го приемам.

Темата става многопластова. Не знам дали ще успея да я удържа
Недей! Заобикаляй я... Щом те боли от нея, недей! Съжалявам, че ви го излях тук, тъжно ми е и надрасках... Живи са ми разни спомени с Миро и го няма моя да си поговорим.

Ами оказа се, че не съдбата я е срещнала с новия възлюблен, а сайт за запознанства. Значи се е пренастроила или греша?

Харесва ми тази твоя теория за нарастващата любов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

замислям се как бих искала да живее детето ми след мен. ами искам да е щастлива. искам да се възстанови максимално бързо и да продължи по пътя си.
бих се радвала да не ме забрави, но никога не бих поискала да е нещастна след това.
дай Боже всичко да е ок с нея и всички деца.

защо да искаме нещо различно за партньора си...искаме го-да...онова чувство за отдаденост, собственост, притежание и желанието да сме незаменими...нормално...
и няма какво да се лъжем. това съвсем не е 100 процентова любов...
може би този период е наистина малко къс, но това са нещата от живота...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живият с живите, казваше моят мил калеко.
Да тъгуваш, но да не се съсипваш, и да продължиш.

Моят вуйчо остана вдовец. Децата в чужбина, сам в къщата.
В живота му се появи жена, вдовица, приблизително на негова възраст.
Заживяха заедно.
Е, побъркаха ги, каква ли не я направиха....

Гостувах му един път.
Сутрин стават, отиват за вестници, връщат се, пият си кафето, четат вестници, говорят, решават кръстословици заедно.
Обикновено ежедневие.

Той светнал, изпран, изгладен, изправил гребена...
Вечерта остснахме двамата и се разплака.
'Тартии ", рече, "никой не знае какво е самотата, докато не му дойде ".

Човек трудно живее сам. Новият няма да измести починалия.

Терзанията ти дали ще ни заменят бързо ...не зная, да ти кажа...

Живият с живите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за има-нема 2-3 месеца
Ако бяха години по- добре ли щеше да изглежда?
А никогаж да не го преживее - да си остане сама до края?!
Или да се поболее от мъка и да го последва до година.

Каквито и да са били семейните им отношения преживе, вече е без значение. Намерила е своя си начин да продължи да живее. А може пък новия мъж да е сламка, за която се хваща за да не потъне в самосъжаление и отчаяние.
Нали сте приятелки, попитай я.

За себе си бих искала, бързо и безболезнено да ме преживеят.

Лично аз бих предпочела да ме преживеят максимално бързо, и да не си прахосват живота, който им остава, в мъка и тъга. Макар че, бидейки мъртва, вероятно няма да ми пука особено.

Искаш да кажеш, че останалите сред загубата се възстановяват с различни темпове - от 2-3 месеца до безкрай, и това няма нищо общо с личността на напусналия ни - така го разбрах.

Да, приблизително така. Освен ако починалият не е някоя тъмна личност - за нормалните хора, близките им, които са останали живи, преживяват всеки по своему, в зависимост от собствения си темперамент. А не чак толкова в зависимост от самата личност на починалия.

И още нещо по темата. ПРЕДИ да си отиде близък човек - не можеш да знаеш колко и КАК ти самият ще го преживяваш. То се случва чак СЛЕД това, без да го планираш и предполагаш.

Това е може би вярно, но е някак прекалено сантиментално да страдаме предварително за това, дали ще ни помнят. Огледай се наоколо и виж кои и кого и за какво помнят. Настръхвам от подобно помнене като у нас. 20-30 години те благославят, 20-30 години те псуват и това всичкото пост мортем. Обявяват за герои пълни некадърници и безличници и пари събират за децата им, а когато почине обикновен човек, който ничий задник не е облизал, няма го нийде из възпоменанията.

WALL·E

Не се е пренастроила сега, а още преди да си отиде съпругът и.
Това е показателното на сайта....поне за мен.

WALL·E

Лично аз бих предпочела да ме преживеят максимално бързо, и да не си прахосват живота, който им остава, в мъка и тъга.

Хмммм.... не си ли чувала твърдението, че е радост за мъртвите, ако живите споменават често имената им?

Общо взето теорията ми е, че една любов не замества или измества друга, по-скоро общият обем любов нараства и нараства.

На едно мнение сме.

Ами оказа се, че не съдбата я е срещнала с новия възлюблен, а сайт за запознанства

Звучи малко стряскащо, че толкова бързо е имала нужда от нова връзка, емоция, секс...та чак ще го представя в компанията.
Възможно е обаче отношенията със съпруга и да са били доста охладнели и тя емоционално да го е била отписала преди смъртта му.

Лий, на мъртвите им е все едно според мен дали ги помним... помненето е за живите… ти го помниш, бил е част от животът ти... и тя го помни, със сигурност го споменава, но... някак е разбрала, че започва нов живот за нея и... го е започнала... може би е липсвал секс във връзката им... може да е изпитала облекчение... знае ли човек... всъщност, така си е и редно, живия с живите... моят прадядо е имал прекрасна жена, умна, елегантна, образована, с голяма зестра и щедра парична помощ от семейството и... но се разболя, легна на легло и почина на около 71-2 години... на 40 ден след струването, дядо приемаше вече оферти... по късно, когато и втората му бабичка почина... казваше, само не се живее, сега, ако знам, че ще поживея още някоя и друга година, ще потърся другарка за себе си, ама не знам...когато го попитах, защо след смъртта на прабаба ни веднага се е оженил, той каза, ами... не беше веднага, баба ти боледува дълго на легло, бях се разделял мислено с нея много пъти и когато краят дойде бях готов... всъщност не ми се изпада в подробности, но той каза също нещо в този стил, никой не бива да ме упреква, че исках да живея...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох ви всички... Утре ще отговарям, привечер най-вероятно... Тъжно ми е...

Но в разхвърляните мисли нахлуха още такива, да допринесат за хаоса от екзистенциални въпроси...

Хубу, съгласна - отишъл си някой, животът трябва да продължи... но ние само сега и тук ли сме? Отишъл си човекът, мир на праха му, давай да действаме, че и нас тва ни чака, нема кво да му мислим толкоз... Да вдигнем наздравица за предстоящото, да загърбим миналото, да разчистим всичко напомнящо, да гледаме само напред - уф, спирам... Някакъв цинизъм май ме обзе...
Обещавам утре да съм се отърсила от всичко... или поне донякъде...
.
.
.
Искаше ми се поне на следващото ни събиране да изкарам онази начената бутилка текила на Миро, да сипя по един шот, да отсипем за него на земята, да пием до дъно от странното му питие и да си спомним разни негови шеги, беше образ! На погребението му вдовицата му ме посрещна с "Няма вече кой да ти казва - Ставаш още, Лия, ставаш!"
Ще мълчим всички за Миро на следващото събиране, за да не предизвикаме конфузия... Мдам...

Доколкото разбирам, сега ти е кофти, че не сте го почели човека както подобава, а при следващото събиране няма да е уместно,
ок, а има ли някаква пречка да се съберете специално в негова чест, и да направите всички тия неща, толкова ли е сложно?

Не съм чувала нищо такова,
чувала съм, че ако близките скърбят прекалено много, духовете на мъртвите не намирали покой.
Ама кое как е, от сега няма как да знаем.

Почели сме го подобаващо на изпращането му и на 40 дни, после още веднъж се събирахме по друг повод и без предразсъдъци си говорехме за него, защото още ни е прясно, но вече всичко, което ни напомня за него, ще го преглъщаме...
Между другото днес, докато приятелката ми разказваше всичко за новите емоции, стояхме в хола им на ъгъл двете и аз слушах и постоянно виждах срещу себе си една част от негов портрет сред книгите... Очите му по-точно...
Абе явно е от мен всичко, като не разбирам от всяко чудо за 3 дни и мухата ми е слон, така да го приемем.

В отговор на:

---

Абе явно е от мен всичко, като не разбирам от всяко чудо за 3 дни и мухата ми е слон, така да го приемем.

---

бих се радвала да не ме забрави, но никога не бих поискала да е нещастна след това.
Децата ни няма как да ни забравят... Ще им липсваме, ще свикнат с липсата, но ще си ни помнят. Най-важното - няма как да ни заменят!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той светнал, изпран, изгладен, изправил гребена...
Това посредата - изпран, изгладен - защо го сложи? Какво общо има с новата му жена? Сам не може да се изпере и изглади?
Разбирам де...

Нямам никакво намерение да я питам такива неща.
Питах я тривиалните неща що за човек е, за да се убедя, че не я използва, че доста такива се навъдиха. Попитах и защо тя не се е преместила при него, като намекнах, че при евентуални проблеми е по-трудно да се измъкне, когато той е в нейната къща.
Всичко останало само слушах.

Точно така смятах да допием текилата, ама нема да стане!

ПРЕДИ да си отиде близък човек - не можеш да знаеш колко...
ПРЕДИ не мислиш за това! Ако мислим за това или за собствената си тленност, всичко ще ни изглежда безсмислено...

Между другото, една миличка клубарка ме пита на бележки дали не съм болна и затова тези мисли. Споко, здрава съм, само тъжна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някак прекалено сантиментално да страдаме предварително за това, дали ще ни помнят
Не съм казала, че страдам, просто ми е чудно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скоро ще се разбере, днес аз последна от компанията бях посветена на нарочно кафе, защото ме нямаше доста време. Даже се учудих защо само аз и тя, явно ни кара един по един...
До събирането ни има цял месец, та може и да има друг сценарий, ще видим...

помненето е за живите… ти го помниш, бил е част от животът ти... и тя го помни, със сигурност го споменава, но... някак е разбрала, че започва нов живот за нея и... го е започнала...
Много чудно като как аз го помня май повече от нея.
Няма да я питам нищо. Ще си го изживея по моему, тя да си му мисли.

Не мисля, че може да има прави и криви в подобна ситуация.
Всеки има право да се чувства така, както му идва от сърцето..
Съгласна - аз споделих своята емоция, вие ми дадохте обратната, животът продължава, за живите.
Но за мен мъртвите не са шепа прах.

Разбирам чувствата ти и явно и човекът е бил готин.
Обаче, замисли се за друго - хората намират нови партньори дори когато са във връзка с настоящи, и даже - в брачни отношения.

Жаленето е достойно и правилно нещо, но колко трябва да продължи, за да е признато за "истинско" и "почтено"? Година? Две? Пет? Цял живот?
Оня, другия, вече го няма. Кофти, трагично, но - той няма да се върне.
Мисля, че всеки сам трябва да реши кога да започне да оправя живота си след подобна загуба. Ако ще да е и след две седмици - не го смятам за предателство. Човекът вече го няма. Може да продължиш да почиташ паметта му цял живот. Но - новата връзка в този случай не е изневяра.
Някак си - ненормално за мен - повечето хора са готови да погледнат с леко око на изневяра на жив партньор, но при смърт на единия, ако останалият жив намери бързо нов съжител - ауууу, какъв срам!
Лицемерно ми е....

Редактирано от oberleutnantRzevski на 14.10.18 02:08.

Почти не пия, а текила и не обичам.

При естествения подбор първи отпадат слугините.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почти не пия, а текила и не обичам.
И защо го казваш на мен това?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да съдя никого.

При естествения подбор първи отпадат слугините.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

повечето хора са готови да погледнат с леко око на изневяра на жив партньор Наистина ли мислиш така? Аз съм с впечатлението, че повечето хора смятат, че способният на изневяра е способен на още много други нечестни деяния и се дистанцират. Не съм чула досега някой да каже - е кво толкова, изневерил/а.
при смърт на единия, ако останалият жив намери бързо нов съжител - ауууу, какъв срам! Съжител - ти па!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко ми се губи връзката между несъденето ти, непиенето ти на текила и сори, но неадекватно се включи, освен с първоначалния си линк, с който вероятно искаше да кажеш, че след твойта гибел само по КК да те споменават.

малко е това време. сори. относно текилата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

I don't know anything about it .
.......
От днеска не разбирам български.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз го чувствам някак точно на обратното...

Докато всички са живи - нещата са някак поправими, обратими, понякога има и двойна вина, а има и прошка... да, изневерих ти на теб, живия човек, защото и ти имаше вина.. а и ти имаш възможност да го направиш, може би си го и направил... А умрелият НЯМА ВИНА. И най-важното - НЯМА НИКОГА да се върне. Нито за да те осъди, нито за да обсъди и приеме вината си...ако изобщо има такава. Или да ти прости... или да му простиш ти.

Редактирано от UnicaDonna на 14.10.18 08:32.

Искаше ми се поне на следващото ни събиране да изкарам онази начената бутилка текила на Миро, да сипя по един шот, да отсипем за него на земята, да пием до дъно от странното му питие и да си спомним разни негови шеги, беше образ!

Ей такова "искаше ми се" и мен би ме съсипало...

Някак еднакво приемаме нещата с теб.

Камень ми от сЪрце падна, че страданьето те е отминАло...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото след като почина жена му, самотен, тъжен, беше се позапуснал.

Много хора престават да се грижат за външния си вид, като ги сполети мъка.
Затова го вметнах - желанието да се грижиш за себе си отново също е част от процеса на душевното изцеление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Година? Две? Пет? Цял живот?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crrafterr на 14.10.18 10:45.

Ако ще да е и след две седмици - не го смятам за предателство.

С това доста си се поизсилил.
Две седмици след смъртта на любим човек си още в шок. Камо ли да си готов за ново начало.

Твоето отношение е разбираемо, а ти си го знаеш и чувстваш най- добре. Не ти се учудваме или отричаме, само се опитваме да дадем евентуално обяснение /отношение на приятелката, понеже тя не участва пряко в разговара.

Почитате, почитате, говорите си за умрелия, но тя, приятелката се прибира и затваря сама сред 4 стени ( няма ни дете, ни внуче, ни никой при нея, нали) Та тя си знае най- добре. Ти готова ли си да отидеш да живееш при нея за 2- 3 месеца, да й правиш компания, да звучи човешка реч в дома й, и всяка вещ да ти напомня за Миро ?

Ще разкажа една безобидна случка, толкова отдавна когато дъщеря ми беше в 1- 2 клас.
Гледам момичетата, 5-7 клас зимата, студ, тръгнали с голи кръстове и къси поли. Якенца пухени, а пъпа им се гледа. И си викам и се чудя, айде тези деца не се разбират, малки са още, ама толкова ли нямат майки, които да им кажат, да ги накарат да се обличат, да си пазят бъбрецитеи яйчниците - ще им потрябват един ден.
Не разбирам и се възмущавам, чак се улавам, че вече съм осъдила майките, при все че ни ги познавам, ей така принципно, щото аз съм много принципна и ги разбирам работите се, а другите блеят.

И мина време и мойта дъщеря започна да се момее и тръгна с късите якета и панталонки посред зима. При положение, че й давах другите момичета като отрицателен пример, намилах й всикчи последствия от голия кръст и задник и т.н.
Война водех, обаче познай - как излизаше и за училище, и за разходка.
И най- вече аз ги купувах късите якета, щото или това или нищо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Munyta на 14.10.18 10:56.

За пред другите - да.Пред себе си - първоначалният шок трае средно около 40 дена, докато човек се осефери и си намести окончателно бурмите на тялото и душата - средно година.
За самия човек е добре да се захване с нов партньор, когато е решил, , без да се самозалъгва, че вече е преодолял, общо взето , травмите от трагедията.

Моля те, не се обиждай, на мен ми стана болно, че толкова тъгуваш за починалия, а цели три месеца не си говорила със страдащата му жена, щом чак сега разбираш, че си има някого. Тя може да не е имала на кого да се опре, ако всичките й приятели са били заети със своя живот и своите си неща. Намерила е начин да се почувства човек, някой да я вижда като нея си, не само като горката нещастна вдовица.

Отделен въпрос, че ми е страшно рисковано и неразумно да скача не само да излиза, но и направо да заживее с така намерен партньор, но кой може да е разумен и на себе си при такава загуба. МислИ за нея, преценете новия човек, пазете я и се погрижете да не пострада, заради Миро, него го няма да внимава за нея, вие сте.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Средно година, ама ей ме на - шеста година вече не минава ден, без по няколко пъти да "разговарям" с баща ми. Държи ме бре. Вече свикнах с това, наместих бурмите.

Баба ми, която ми беше повече от майка почина през 1994. портрета и ми е пред очите в спалнята и всяка сутрин и казвам добро утро и вечер заспивайки мислено си разговарям с нея, моля и се да помогне за това и онова.

Но с близки роднини е друго. За съпрузи не знам, но мисля, че е простимо да си намериш друг човек и да не си сам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ 1

При естествения подбор първи отпадат слугините.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баща ми почина на 84, в края на януари 2016.Последната година беше много зле и му бях личен асистент.Имах здравосл.проблеми - качество на съня, "играене" на кръвно и кръв.захар и др.под.- откакто баща ми се влоши .
Отчитайки не един пример на хора трайно разбили здравето си или направо си заминали, грижейки се за тежко болен родител или половинка,съм се стремял психически да се навивам да не следвам примера и че "после" животът трябва да продължи.Без предварителни планове, по които и без това не си падам.
Та след като човекът си замина( и ккатодновременно станах безработен) ми трябваха 7- 8 мес., за да ми се оправят здравосл . проблеми (без лекарства - нещо чайче, нещо валерианче) и около година, за да се почувствам вътрешно и да изглеждам външно стабилен, та да си намеря прилична работа.
Майка ми, която почина млада преди 32 г. остави завет да не носим черно за траур.Носил съм за нейната майка, около 1-2 седмици , според обстоятелствата тогава - по-скоро като знак да бъда оставен на мира, колкото време съм преценил, че МИ е било потребно.

аз съм на принципа - да се уважаваме и обичаме до като сме живи:)
няма ли ни вече на този свят - близките ни трябва да продължат на пред!
дори на гробища не ходя - вкъщи винаги имам църковни свещи...и когато повелява традицията винаги паля свещи за починалите ми близки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Две седмици след смъртта на любим човек си още в шок.

И след този шок тепърва започваш да изпитваш празнината, липсата, тъгата, отчаянието... дотогава си в някакъв ужас и вцепенение...

Да, колкото повече мисля - толкова повече се убеждавам, че всичко си зависи от преживелия, от неговия начин да приема живота... Моя близка изгуби майка си почти заедно с мен. До втората седмица вече беше изхвърлила целия й багаж от апартамента й и започваше ремонт...

Казвам го, защото когото става дума за съпруга/а - все пак това е човек, за когото външните хора не знаят какви са ви били взаимоотношенията и е по-разбираемо... Но майката е ЕДНА.

Why?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами че ми е неприятно е ясно, но чак пък да страдам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, Тарти, особено за някои, които въобще не умеят да виреят сами. Мислех, че предимно за мъжете важи това - ето един друг аспект на темата.

именно, от себе си тръгваме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от себе си тръгваме

Е, този номер не го владя. Колко пъти съм се опитвал да избягам от себе си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за историйките, Минутка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

недей.
не знаеш какво ще намериш и дали ще ти хареса повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой е казал, че не сме говорили с нея 3 месеца? Говорили сме и дори се видяхме веднъж, тогава нищо не каза, а после замина за чужбина, ние пък ходихме на море, после тя 3 пъти на море, а ние задълго в чужбина, затова че моля моля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато отговарях си писала и не бях наясно на кое отговаряш, та се върнах да погледна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато почина любимият ми мъж, не предполагах какво ще ми се случи като лично преживяване.
Той беше болен от рак, но не мислех, че за 5 месеца ще свърши. Надявах се, че ще има ремисии, че поне 3-4-5 години ще е жив.
Все пак смъртта му бе предизвестена. Преди да преживея всичко, все съм си мислела, че смъртта на близък ти се отразява като инсулт. Удря те изведнъж, а малко по малко започваш да се възстановяваш.
Нищо подобно.
Отначало не можех да повярвам, че се е случило.
Търсех да го видя по улиците. Веднъж тръгнах след един висок сивокос мъж с жълто яке като неговото.
След седмица-две започнах да потъвам. Животът ми се стана безсмислен. Плачех по няколко пъти на ден. Работех много, за да се разсейвам.
Сънувах, живеех в транс. Ставаше все по-зле. Мислех за самоубийство. Аз, която винаги съм отричала с ярост самоубийците като малодушни психари.
Изолирах се от хората, поддържах само служебни контакти.
Останах напълно сама, защото детето бях изпратила да учи, а междувременно се разведох със съпруга си /да, любимият мъж ми беше гадже и по време на двата ми брака/.
Говорех си всеки ден наум с мъртвия. Полудявах. Едва години по-късно си дадох сметка, че е трябвало да потърся медицинска помощ от психиатър.
Потъването продължи около година и половина.
Не знам кога стигнах дъното и кога съм се оттласнала от него.
По едно време се заставих да започна да разговарям с мъжете, които проявяват интерес.
Дотогава само служебни контакти. Ако някой ме заговореше лично, си плюех на петите. Да не говорим, че всички ми се струваха безцветни, нискокачествени и скучни.
След повече от година и половина се почувствах някакъв обратен тренд. В смисъл, че не потъвах. Може би кротко си лежах на дъното.
Целенасочено, с лечебна цел, терапевтично прекарах еднократно през спалнята си трима.
Това стана в рамките на 4-5 месеца.
Едва след това вече бях почти готова за нова връзка.
И все пак, в началото на новата си връзка пак си говорех мислено с любимия и се допитвах до него.

Редактирано от Lili Vihronrav на 14.10.18 23:37.

Живите имат минало. И то е винаги с тях. Няма правилно и неправилно, всеки го преживява по собствен начин. Щом се събуждаш, ставаш, отиваш на работа, връщаш се, лягаш, ставаш и отново и отново, значи си го преживял.Твоята позната може би е щастливка, обратното е по-страшно, повярвай ми.

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

Ами, просто приятелката ти е жив човек и има нужда от любов точно толкова, колкото и всеки друг жив човек. Независимо какъв е бил мъжът ти, добър, лош, него го няма и няма НИКАКЪВ начин да го върнеш. И това ти става безпощадно ясно веднага. Не след година, пет или десет. Не на последно място в момента, в който се случи нещо такова, ама първия момент, всички тръгват да ти помагат, защото смятат, че изпитваш материални затруднения. В някои случаи е така, в други не. След този първоначален плам, обаче, ти ставаш неудобния човек в компанията по няколко причини:
1. Защото им напомняш за липсващия приятел, а това разваля хапката и пийката (това е циничният израз, разбира се, политически коректният е друг);
2. Защото по някакъв начин мъртвият вече е обожествен, а ти по някаква странна причина си се оказала притурката към него, от която вече няма смисъл;
3. Защото жените в компанията вече виждат в теб заплаха, защото си сама жена, следователно може да тръгнеш да им сваляш мъжете.
Сигурно има и трето, и четвърто, не съм се замисляла много.
Та, по всичките тези причини, само след месец ти се оказваш всъщност без приятели. Каниш ги на гости известно време, те идват, но те не те канят, поради което разбираш, че тая кауза вече е загубена.
В този момент, в който оставаш абсолютно сам, трябва да решиш дали искаш да си срежеш вените или може би имаш право на живот.
И всъщност, много е лесно да разсъждаваш по темата колко някой е обичал мъжа си и защо толкова лесно го е прежалил, когато имаш жив мъж до себе си.
Апропо, ако загубиш дете и веднага след това забременееш и родиш друго, дали си прежалил първото?
Нахвърлях просто теми за разсъждение.
Всъщност, забравих да кажа, че има едно съвсем естествено желание да живееш, което се проявява още по-силно след смърт на партньора. Предполагам, че природата така се грижи за това да останеш жив, за да си отгледаш децата. Като някакъв инстинкт за самосъхранение е.
Най обичам да чета, ама не мога.

Редактирано от hubavka69 на 15.10.18 07:12.

Каква "такава" е по природа?

Най обичам да чета, ама не мога.

Йеееееееееееееее!!

Хубавке, а ти от кой свят се връщаш, тиква такава??? Цяла година къде вършА и какви ги вършИ без нас?


Не, че съм съгласна с това, което написа по темата, но - ДОБРЕ ДОШЛА!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се връщам. Просто станах тая сутрин и реших да отворя и гледам, имало защо. Все същите ги върша инак. Пиши сега с какво не си съгласна.

Най обичам да чета, ама не мога.

Пиши сега с какво не си съгласна.

Няма да пропусна да ти обясня, но не сега, щото днес ми е пренатоварено и почвам да се подготвям всякак, после ще изляза.

По спомен от поста ти, съвсем бегло, ще ти кажа, че когато човек страда истински - изобщо "не го е еня" как изглежда в очите на околните, за каква "заплаха" го взимат приятелките му от компанията, остават ли му приятели и още куп такива неважни за момента детайли. Той просто СИ СТРАДА и докато сам не излезе от тази дупка - нищо не помага.

Затова по-горе написах - зависи си от човека, чиято е загубата. Всеки я приема и изживява различно.

Ами, не е като да не те е еня, но да, права си, че това страдание е отделно от другите. Просто човек се чувства някак предаден. Мислил си, че имаш приятели и в един момент ги нямаш. И страданието се понася по-леко, когато има хора около теб да те разсейват.

Най обичам да чета, ама не мога.

Просто човек се чувства някак предаден.

И това не е. Той просто не се чувстна НИКАК. Той не чувства нищо извън скръбта си. Да, опитва да се разсейва с обичайните си занимания, но това е съвсем повърхностно, а сърцето и душата му са другаде. И нищо друго не му е важно, дори не го усеща.

Разбира се - става дума за хората, които приемат скръбта точно по този начин. А останалите - те са си в час още от втория ден, дет се вика, не губят приятели и животът им продължава да си тече както преди, с известни подробности от материалния живот, свързани с починалия...

Чао! И не си отивай като Филип Трифонов, моля!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, щом казваш.

Най обичам да чета, ама не мога.

Като четох темата, нямаше как да не се присетя за теб, но не очаквах, че случайността ще се погрижи да надникнеш.
Радвам, че те виждам и тук. Ние сме си все същите, по- апатични и пасивни.

Интересно ми бе да те прочета, не подозирах за тези реакции и последствия.
Но както се казва "Не питай старило, а патило".
Абсолютна съм съгласна с казаното от теб.
На чужд гръб и сто години жалене са малко - ще излезе.

Аз имах първа братовчедка, която загуби 7 годишен син на, а наближаваше 40. И затова, въпреки мъката побързаха да си имат друго дете. И на отбелязване годината на починалото се роди бебето.
И братовчедка ми чу коментари от рода " Уж жали, мъка, а се секси".
Това без коментар - но е факт.

По принцип имам чувството, че това ни е национална черта- да искаме хората да страдат, да се мъчат. Едва ли не колкото повече се мъчат, толкова повече се извисяват. Съответно трябва да се чувстват виновни, когато им се живее, все едно е някакво престъпление.

Най обичам да чета, ама не мога.

Извинявай, Лия, но тази тема ми прозвуча странно: Аз мисля, Аз чувствам, Аз страдам, Аз се чудя, Аз съм недоволна, Аз съм имала планове, Аз, Аз, Аз...

Защо нито за миг не се постави на мястото на "приятелката" ти?

Ти си я закопала заедно с мъжа и.

Напук на тежкия контекст се е получила много хубава тема със страхотни мнения. Точно с този личен отенък заради който винаги съм твърдял, и то си е истина, че заради това съм в интернет.
За приятелката ти нищо не мога да кажа, ти си усещаш човека, но мога да кажа за мен. Аз изглежда съм от хората, които трудно продължават напред. Татко, вуйчо ми и малката ми братовчедка, тежко и дълго фиксиране в миналото. И сега като пиша изпитвам онова усещане за нереалност, и ми изтръпва носа та гледам дали ще ме види някой наоколо.

Има, обаче и друга гледна точка на този същия проблем, за продължаването. Възхищение изпитвам към едни млади хора, които с огромно, свръхестествено самообладание успяха да стиснат зъби, да съберат натрошената си същност и да продължат напред не само заради себе си и семейството си, но заради малкото си дете. Трагедията беше огромна, но не стига това което се случи, не стига армията от баби и дядовци от провинцията с безумните си съвети и обичаи, които бъркаха ден след ден и седмица след седмица в жива рана, не стига дори и приятели и колеги, които се чувстаха длъжни да излъчват гробовно настроение месеци наред или да реват на всеослушание в момента в който срещнат погледа на момчето или момичето, а в днешно време към всичко това се добавя и фейсбук който докарва нещата до неподозирани висоти и дълбини едновременно. За повечето неща забраних на знаещите категорично да ме информират.
Започнах да пиша за душевното им стояние но от това няма смисъл. Хората се оказаха от най-високо качество, те си бяха такива и априори, то си личше, но начина по който заживяха отново, беше огромен подвиг. Момичето не мина без лекарства, но ги спря. Уникални хора.

И това го има.

Явно сте имали много силна връзка и жалко, че не сте успели да бъдете заедно по-дълго.

Това, което си описала много живо, е доста близко до моята представа, а и преживяване, за загуба на близък... Няма как да е лесен този период... Аз дори хващах телефона и звънях на изключения номер на сестра ми.

За мен жалеенето на обичан човек преминава точно по подобен начин, няма нищо по-нормално и човешко от това и дори смятам, че човек трябва да бъде оставен сам с емоциите си в такива моменти.

Вярвам ти... Имам разни опасения все пак дали тази ми приятелка не се е впуснала като удавник за сламка и дали няма да има още негативни емоции от друг сорт, но животът ще покаже. С малко по-дълго поизчакване можеше да понамали тази вероятност.

Добре дошла обратно, Хубавке!
Зная, че си минала през това и ти благодаря за мнението.

Това, което казваш за реакцията на приятелите важи на 100% при развод – неудобството да се споменава другия, това, че си единична, а другите в двойка, както и евентуална враждебност от страх за потенциално отмъкване на нечий партньор.

Нямах никаква идея, че по подобен начин може да се чувства и при този тип загуба, странно ми е. Специално нашата компания е разнородна и имаме всякакви – семейства, друга вдовица, която никога не се е чувствала неудобно с нас, разведена и друга разделена с мъжа си самостоятелна дама. Заедно сме от много години и някои са преминали от един статус в друг. Освен това сме на различни възрасти. Повече не мога да кажа по обясними причини, но не мисля, че горното важи за тази наша групичка приятели. Иначе ти вярвам, че не теоретизираш, а така си го почувствала.

Нахвърлях просто теми за разсъждение.
Много интересни аспекти даваш, за които не бихме се сетили, а никой не е застрахован, а и тук сме хора, които не заклеймяват ей така с лека ръка – затова че тенкс за включването и не ни изоставяй пак!

Всъщност, забравих да кажа, че има едно съвсем естествено желание да живееш, което се проявява още по-силно след смърт на партньора. Предполагам, че природата така се грижи за това да останеш жив, за да си отгледаш децата. Като някакъв инстинкт за самосъхранение е.
Съгласна.
Чувала съм дори за смърт от разбито сърце при загуба на партньор и съм убедена, че трябва след като си изживееш емоцията и си стъпиш на краката, да бъдеш проактивен.

Извинявай, Лия, но тази тема ми прозвуча странно: Аз мисля, Аз чувствам, Аз страдам, Аз се чудя, Аз съм недоволна, Аз съм имала планове, Аз, Аз, Аз...

Защо нито за миг не се постави на мястото на "приятелката" ти?

Ти си я закопала заедно с мъжа и.

Естествено, че АЗ, Кити! Давам своята гледна точка, няма как да давам нечия чужда!
Тия със закопаването на някой друг плс!

Не си права, че не се опитвам да разбера чувствата й, напротив – постоянно сме й казвали, че не можем да го върнем и – Гледай себе си! Но сега ми се струва, че малко избърза с тази история и отново съм притеснена за нея и развитието.

Можеше малко по-постепенно да се впусне в това, да даде време на себе си, както и на нас дори да приемем липсата на Миро и през същото това време щеше да се разбере що за човек е новият й избор на партньор. Ако щеш, ние също заслужаваме постепенност до приемане на друг или и това ти се струва егоистично? Кои сме ние, видиш ли! Нашта роля е само или да успокояваме, или да мълчим!

Точно с този личен отенък заради който винаги съм твърдял, и то си е истина, че заради това съм в интернет.
Мани, мани, то човек да не сподели тука

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Liya на 15.10.18 21:13.

За мен беше много тежко. Но вече съм осъзнала, че не е жив.
А за баща си често мисля като за жив. За част от секундата забравям, че вече не е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, Лия, всеки изживява и се справя със загубите по различен начин. И не всеки дава израз на болката.
Аз също съм от тези, които трудно и бавно "пускат" напусналите земния си път, но дали поради някакъв серт ген, дали заради семейно възпитание, не мога и не искам да демонстрирам. Затова и доста се колебах дали да пиша.

Мисля си обаче... ако така е речено, не бих искала мъжът ми да се почерни и да страда. Направо ми става болно, ако си го представя така. Даже, ако трябва да бъда честна - по-добре след три месеца, отколкото след три години.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Ти - "серт", Лия споделя, че приятелката й била "със замах"...
А може ли направо :"По-добре 3 дни, отколкото 3 месеца"?
На всеки му се иска за е твърд ,корав ,серт ,буен...

3 месеца са малко.
Не за пред другите, пред себе си.Пред себе си трябва да сме честни.Както се каза- човек трябва малко от малко да си стъпи на краката след загубата, и тогава да се огледа за нов човек, който не би трябвало да е част от терапията.

Може би примерът няма да е много на място, но :
Как човек се лекува от алкохолна зависимост?
- САМ!
Колкото и всеотдайна половинка да има до себе си, приятели... не осъзнае ли че има проблем и не почне да упорства и постоянства САМ -
ветер го вее...

С малко по-дълго поизчакване на тази възраст е по-вероятно да не си хване никога никого и да си остане сама до смъртта. Не че е трагедия, но все пак по-добре се живее в двойка. А неподходящ избор може да направи винаги- и сега, и след три, и след пет години.
Като изчака какво? След година-две ще е с година-две по-стара и изборът ще се смалява непрекъснато. В някой момент тя ще е напълно готова и излекувала се, но никой няма да е готов за нея.

Най обичам да чета, ама не мога.

Много хубава тема-за жени!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...Не мина половин година
и графът тежко заболя.
В един прекрасен ден почина
от неизвестна болест зла.

Скърбеше младата графиня,
скърбеше много даже тя,
но още СЕДМИЦА не мина
и путката я засърбя.

Живот това е, туй не може
безплодна скръб да погребе.
Умрелият не се тревожи,
на живия му се ебе...."

Пеньо Пенев "Балада за Кънчо Путкодеров"

Ми, то си има един Господ, който се грижи хората да разберат в един момент точно на кой какво му се прави.

Най обичам да чета, ама не мога.

Тц, Господ дава свободния избор, пък човек, ако ще да си кърши главата с това, което си избира.
Аз споделям констатацията, че по-малко от 1 на 10 души е способен да формулира в голяма част от случаите какво точно иска.

Оооооо, я стига!
Има жени, които на всяка възраст са желани.
Има жени, които и на 20 най-често ги подминават.

Изобщо теорията за последния влак ми е чужда, защото е погрешна.

Ясно, че на 50 години няма да ходи в нощните клубове да се натиска на 25-30 годишни момчурляци. Ще ги търси таргета.
Верно, че мъжете умират по-млади и стават кът на едни години, ама айде сега - юруш на останалите откъм правилната страна на моравата...
Как ли пък не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ръката на Павел бавно сне фуражката от главата и тъга, страшна тъга изпълни сърцето му.

Най-скъпото за човека е животът. Той му се дава само веднъж и затова трябва да го изживее така, че да не му е мъчително болно за безцелно пропилените години, да не го гори позорът за подло и дребнаво минало, а като умира, да може да каже: целият си живот и всичките си сили отдадох на най-хубавото в света — на борбата за освобождението на човечеството. И трябва да бързаме да живеем, защото нелепа болест или някоя трагична случайност могат да прекъснат живота ни.

Обзет от тия мисли, Корчагин напусна братското гробище.

прав или изправян

Избързах и споделих с мъжа ми тази вечер по вайбър, нямаме друга комуникация в момента, и реакцията му - нищо ново под слънцето, очакваната от мен.
Аз - Ходих на кафе с Рози (измислено име) и имаме новина, има си приятел.
Той - Бре че бързо
Аз - И на мен така ми се види, амааа
Той - Ами какво толкова, аз като замина... ся и другия да страда
Аз - ........
Той - Поплачкай месец-два..... и
Аз - Да ти припомням ли за Милениния германец - няколко месеца и хоп - булка
Той - И сега кога ще ни го представят?
Аз - Ами тя очевидно иска да го представи на някого от своя страна
Той - Ами требе требе
Пак той (измества разговора) - Ние кога ще поканим Мишо, само за коли му се обаждаме

Тъй де, подобна реакция очаквах.

:)

прав или изправян

Е то демонстрацията е другата крайност и абсолютно ненужна...

Никой не иска ако е писано първи да си отидеш, другият да се почерни доживотно, тва ясно, спор нема.
Ай, всички даваме карт бланш на партньорите си да не се тръшкат, кат се тръшнем.

Стига и ти ве! Пудкодеров па баш в тая тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоест?
Що за жени?

Излиза, че с кръвната връзка е по-друго?

Обичам тееееееее!!!!

По самото мнение - друг път.

С малко по-дълго поизчакване на тази възраст е по-вероятно да не си хване никога никого
Не вярвам моята приятелка да се е водила от това точно, а и зависи какъв мъж си представяш до себе си.
Нейният нов е 4 години по-млад от нея.

Моя приятелка почина на 33 от рак. Мъжът й се появи с гадже около месец (месец, 30 дни, безумно кратко, ужасявашо малко) след това и заживя с нея около 3 месеца след това. Беше ми... обидно. Предполагам, че по време на лечението вече е имал връзка, не мога да си представя как само месец ти трябва да погребеш старото и откриеш новото.

Той нямаше проблем и се радваше, че имаше майка на бебето си (да, имаха бебе с починалата). Тя съшо нямаше проблем, шото беше умряла и предполагам й беше все тая вече, а бебето имаше кой да го гледа. Гаджето нямаше проблем - любов и задължения с бебе.

Обаче аз имах проблем... не знам зашо - може би фалшив морал някакъв или неразбирае. Че аз от един развод не можех да се измъкна толкова бързо.

После, след години им се радвах. Тогава не ги разбирах изобшо. Но детето беше ок, той беше ок, тя беше ок. Само моята личност се вълнуваше "ама как така" - ми на - така. Истината е, че не успях да намеря връзката с него отново. С новата не се и опитах. Но сега, след години - може би са били прави.

Както се казва:
Читави мъже, свободни можеш да намериш само след погребението на жените им, на изхода на гробищата.
И то не е сигурно.

Николаj Островски " Како се зацврстуваше челикот"...

"Попо и клисаро били на гробищата.Слушат, гледат - една жена вие, тръшка се и кървави ги търкаля на един пресен гроб.
Клисарят рекъл:
-Дедо попе, хайде облог, че тая мога да я €б@!
- Как, бе, не видиш ли, че на чисто пресен гроб на мъжа си вие!Ще мане, ще ти строши главата!Ама - айде - ако успееш - ще ти дам тая кобилка, дето я яздя.
Нашият се промъкнал, легнал на един пресен гроб и почнал да вие и той.По едно време вдовицата се усеща - мъж плаче.Отишла при него и рекла:
-За кого плачеш, бате?
-За жена ми.
-Е от какво умря?
-Остави се сестро, срам ме е...
- Кажи си, бате , хора сме, да се утешим!
- Срам, не срам, много ми е голем, да прощаваш, та я уморих.
- И на мене не ми се живее.Дай да свършиме работа, та белким и аз си ида при мъжа ми!
Нашият това и чакал и я почнал направо връз гроба на мъжа й.По едно време тя почнала да вика:
-Ох, умирам, умирам!
А дядо поп надзърта и мърмори в брадата:
- Море, мама ти д'€б@, ти не умре, ама кобилката ми отиде!"

Това вече е Елин Пелин
:-)
Геле Дункин

Верно, че мъжете умират по-млади и стават кът на едни години Така, де. Пък и едно е да искаш просто да имаш до себе си някой с пишка, а друго- човек, с който да се разбираш. Та, не става дума чак за гонене на последен влак, ама като си си намерил човек, с когото сте си допаднали...

Най обичам да чета, ама не мога.

Ето пак предразсъдъци. За теб е нормално мъжът да е по-възрастен и значи не е добре да е по-млад. Само че ти казваш, че тя не е от хората, които могат да издържат дълго без секс. Е, да, ама мъжете на възраст наша плюс 5-10 години просто са със затихващи функции в тази област и дори да искат, не могат да правят секс с честотата, която очевидно тя иска. Значи тя трябва да си вземе един по-възрастен мъж, че да е по правилата и да се чувства зле, съответно да му пили на главата, че и той да се чувства зле... Ми, харесала си е по-млад. Е, може да не се задържи дълго с него, ама то после и нейните мераци ще утихнат и ще си смени критериите. Сега от това има нужда, това е намерила.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ай, всички даваме карт бланш на партньорите си да не се тръшкат, кат се тръшнем.

Не всички, за себе си говоря. Както казах, не съм образец за добро справяне със загубите и затова ми се ще близките ми да не минават точно през същото. Но какво на мен ми се иска, не е във властта ми да решавам.

Както няма как и да знам как другите се справят със загубата и не е моя работа да съдя.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Темата ще удари "Задушница" на Елин Пелин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тия давания на "карт бланш" нещо не ми се наместват... Представи си някой да каже - "Не, йок, държа близките ми да реват поне една петилетка и да ходят в черно"... Има ли такъв човек? Ми не, всички са адски благородни и са готови да заяват - не искам да си съсипвате живота заради мен!

А има ли пък човек, който да не се позарадва поне малко, ако има начин да види, че го жалят половин година? Не вярвам да има такъв, който би аплодирал ако види иззад облаците, че на втората седмица партньорът му пъшка под(над) някой друг...

Да си живял 15 години щастливо с някого и да ти се вижда страхотно прахосване на време и възможности да го пожалиш 6 месеца след смъртта му - за мен е адски грозно.

Како значи "жалиш"?

Най обичам да чета, ама не мога.

"Живеем два живота. Вторият започва, когато разберем, че имаме само един."
И това има връзка с темата.

Най обичам да чета, ама не мога.

Върнах се да видя на какъв език съм писала горе... Епа български е.
Какъв "карт бланш", бре?!
Мога ли аз да реша как ще страдат близките ми?! Какво ми се ще е едно, какво би било е друго. Да, не искам да се гърчат като мен.
Ще гледам аз "отгоре"... И да гледам, баш пък ще меря колко време ще страда някой, че няма да имам друга работа!
По-скоро ще пустосвам тия, дето вместо да гледат себе си, седнали да изчисляват дали близките ми благоприлично дълго са страдали.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Интересно би било, какво биха мислили и говорили, ако се явяваха родители на половинката, загубила партньора си.
Ще й викат - дъще стой си у дома и жали, да не си посмяла носа да си покажеш навън, за друг мъж да не си помислиш преди да минат поне 3 години.

Или :
Сине, няма друга жена за тебе на тоя свят, стой си при мама, аз ще те пера и гледам децата. Да не си пожелал друга, камо ли да я доведеш у дома. Или поне докато не навършат пълнолетие децата.

Абе, колкото и да е странно и такива родители има, но така са учени, така са живели с тези "ценности". Мен ме дразнят тези термини, в случая "жалееш". Когато си обичал някого и той си отиде, липсва ти цял живот. И тук няма значение карали ли сте се, не сте ли. Понякога даже този, с когото повече си се карал, повече ти и липсва. Обаче пак няма как да го върнеш. Можеш ти да отидеш при него, ама дали ще е при него, дали другаде, кой да ти каже. Все едно като "жалееш" три години, после отрязваш и край- все едно не го е имало човека.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ами както и да го сучат, това "жалиш" значи точно това - какъв демонстративен израз ще дадеш на жалейката си за пред хората.
Щото никой не може да бръкне в теб, че да знае колко и как точно жалиш.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Да, и мерната единица в която се измерва "жаленето" е време. / месец, година/

Визирах за днес, тези, които държат на "жаленето" - те какъв съвет биха дали на техните деца, ако се окажат в такава ситуация.

За едно време е ясно. Традиции, какво ще кажат хората, съседите, роднините.

Но за днес, за утре - когато животът и светът е толкова динамичен и отворен.

Сетих се за един филм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще се повторя.
Имам се за корав тип, признато от мнозина.
Преди 3,5 години здравето на баща ми се влоши дотам, че се ангажирах и бях назначен за негов личен асистент.
От стреса получих здравосл.проблеми .
Човекът почина година след това, като правех за него възможното, без пряко да ангажирам никой друг.
Траур не нося, нито другите от фамилията.С изключение преди много години за едната ми баба, около седмица, толкова съм преценил, като знак по възможност да бъда оставен на мира.
Та - татко ми почина в края на януари 2016 и едновременно станах безработен.Имах доход от посл.заплата за лич.асистент и 4 мес. обезщетение, като използвах времето за почистване на къщата ,боядисване на 2- те стаи, които обитаваше - едната зиме, другата - лете.Без да чакам 40- сетия ден.
Имал съм нагласата, че не трябва да си разбия здравето покрай стреса.Все пак ми отне към 6-7 месеца да си нормализирам кръвното и др.под.(без лекарства) и още един-два, за да се почувствам достатъчно вътрешно и видимо външно стабилен, за да си намеря прилична работа.
Така, че не мога да бъда убеден, че някой, колкото и да се дръвчи, да му се ще да е корав, инат и както щеш, да си стъпи ,общо взето,на краката за 3 месеца .Не за пред другуте, да не лъже себе си и евентуален нов партньор и да го превръща в част от лечението на травмата.
Майната им на околните и регламент.срокове.Може да не се чака година, но 3 дена,3 недели, 3 месеца са си малко.

Да, бе, разбрах те. И аз за тях говоря. Точно вчера ми разказваха за една женица, дето мъжът и я набил, щото според свекървата била разхайтена. Та, родителите на момата взели детето, но на нея казали, че място за нея у тях няма. Познай дали мисленето им ще се промени, ако ще и триста Истанбулски конвенции да приложат тук. И с жалеенето е същото.

Най обичам да чета, ама не мога.

Да си дотам разбит емоционално, че да дириш тапа за кацата да ти е с доста нисък приоритет. Вие па с кафето колчем видите нещо несгодно се на семантика го избивате.

И какво толкова страшно има в това някой да стане част от процеса на лечение? Че то в голяма част от живота си това правим. Някой лекува мои травми, аз негови... Всъщност, не той ги лекува, той е там, за да ми помогне аз да си ги излекувам. Що непременно трябва да сме станали изцяло завършените здрави личности и чак тогава да се хванем с някого? Че то тогава все сами ще си стоим, понеже процесът на усъвършенстване не свършва.

Най обичам да чета, ама не мога.

Къде в условието на казуса е казано, че приятелката е разбита емоционално?
Че да се налага подобен извод?
И не е ясно какво дири, може просто живинка у дома. Патеричка, за да не се разпадне. Или по- добе е да прибере едно улично куче и коте, отколкото да заживее с жив мъж?
Или да ползва професионалисти за кацата?, без да се обвързва и без никой да разбере, че да я коментира ?!

Съпруга: Какво ще правиш ако умра? Ще се ожениш ли повторно?
Съпруг: Разбира се, че не!
Тя: Защо? Не ти ли харесва да си женен?
Той: Харесва ми, разбира се!
Тя: Е защо тогава няма да се ожениш повторно?
Той: Добре тогава, ще се оженя.
Тя: (видимо разстроена) Така значи...
Той: (пъшка)
Тя: И в нашата къща ли ще живеете?
Той: Защо не, добра къща е.
Тя: И ще спите в нашето легло?
Той: А къде другаде?
Тя: Ще й даваш ли да кара колата ми?
Той: Разбира се, тя е почти нова...
Тя: И ще смениш моите снимки с нейни?
Той: Би било уместно...
Тя: И ще й даваш да ми ползва обективите?
Той: Не, тя е с Канон...
Тя: --тишина--
Той: Опа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На нас мъжете ни е пределно ясно защо се помотваме покрай вас като "просто приятели" - заради момента ви на слабост, когато ще имате нужда от патеричка. Изключенията са пренебрежимо малки.

Но все пак много ни се иска да вярваме, че точно нашата изгора не е така подвластна на тия елементарни междуполови взаимоотношения. Ще ни се да вярваме че в момент на слабост тя ще отиде да пийне две чашки с приятелка, не с приятел.

Кат ритнем камбаната ни се ще да вярваме че за всичките години сме оставили такъв отпечатък в нея та поне няколко месеца да й се струва несравним и незаменим.

Душичка вкъщи може да е приятелка, роднина, не е задължително да е някой с който се мачкат чаршафи.

Струва ми се, че описваме слон. Всеки от неговата си страна, без да имаме поглед върху цялата история, истина по казуса.
Примери бол : Имам позната, чийто мъж се разболя от рак. Дълго се лекувал, имаха възможности, пробвали какво ли не, почти всички спестявания похарчили, и никакво подобрение, само се влошавало, като последната година станало съвсем мъчително. Толкова зле, чак непоносимо и за болния и за околните ( т.е жена му, която му беше болногледач).

На познатата й се роди внуче в друг град, но тя не можеше да отиде да го види, защото нямаше как да остави мъжа си, а и не смееше. Както и да е. Тази жена го беше отписала, прежалила преживе. И когато мъжът й умря тя каза, че е изпитала облекчение.Но това е изключение.

Ако се разгледа стандартния случай, когато живели дълго и щастливо и единия си заминал неочаквано, то тогава всеки знае него си.
Някои не го преодоляват и в рамките на година, две го последват.
Други се влачат с години,
трети го превъзмогват за няколко месеца и продължават

Да те питам публично, вече те питах насаме, ама и други да знаят.
Като отказа задълго клубовете, Коледата започна ли да идва по няколко пъти годишно за теб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като отказа задълго клубовете, Коледата започна ли да идва по няколко пъти годишно за теб?

Може пък за Великден да е ставало дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, не. Просто ми се освободи малко време. Ако успея да резна и Фейсбука, мисля, че мога да свърша доста полезни неща за това време.

Най обичам да чета, ама не мога.

Знаеш ли колко сте зле мъжете ... не всички, де. Викаш, вие няма лошо да ебнете, където някой се е открил, ама жените до вас трябва да са светици. Уф-ф-ф...

Най обичам да чета, ама не мога.

Да те открехна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не викам "няма лошо", генерализирам с всички неточности които генерализациите въвличат.

Някой да те преживявва половин година не го прави свететц. Нищо такова. Казвам, криво ми е да съм бил толкова незначителен, че да издържат само няколко седмици без секс когат умра. Въобще, щом трябва да "издържат", не им ли идва отвътре, тя работата ясна. Трябва да съм стигнал етап сам да мисля как да се отърва от нея, та като се гътне веднага да докарам друга в кревата си, освен че и сигурно ще съм я имал от по-напред утешителката.

Ама ти само като ходеща пишка ли се възприемаш? Не допускаш ли да е останало нещо друго у нея извън пишката?

Най обичам да чета, ама не мога.

Като си разбит от мъка и виждаш само негови дрехи ... ами на петия път след като се разревеш като магарица просто взимаш дрехите и ги даваш на някой циганин. Не можеш да живееш с миналото. Или живееш или ставаш и ти минало, което също си е едно съвсем достойно решение.

Най обичам да чета, ама не мога.

Пижката кулминира интимността между нас. Кажи че има интимност без пижка и да приключваме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забавляваш ме... Нали затова казах, че РЕШЕНИЕТО да го забравиш няма нищо общо с ЕМОЦИЯТА. Ако я имаш, емоцията, и на ум няма да ти дойде да вземеш РЕШЕНИЕ да бягаш. Няма да се сетиш даже.

на петия път след като се разревеш като магарица просто взимаш дрехите и ги даваш на някой циганин. Не можеш да живееш с миналото.

Не можеш цял живот. Но 4-5 месеца не можеш ли бе? Егати чувствата ...ега ти миналото.

ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ.

Кой разбрал, разбрал.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ми, с напредване на възрастта все повече си мисля, че има.

Най обичам да чета, ама не мога.

Аз пък на теб ти свалям шапка!
Досега пет пъти почвам и трия, че ако ми видиш погледа в момента, веднага ще ти стане ясно защо.

Както казах - за демонстрации иде реч, а Минутата позна - измерени във време.

А майка ми пък, която загуби мъжа си на 47 години и по свой избор остана сама до края на живота си, би казала: Я си гледай живота, както намериш за добре, на хората така или иначе, не можеш да угодиш.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Значи - последната година съвсем мъчително.
Може да се каже не точно отписване и прежалване приживе, а осъзнаване, без илюзии, че човекът е на финалната права и че всеки ден му е подарен - може да изкара месеци, а може и часове.
Облекчението може да дойде и от осъзнаването, че за покойния е направено всичко възможно и дългът към него е изпълнен.
Вариантите, когато някой последва покойния или не преодолява травмата с години не са от полза никому.
Говорим за оптималния и желателен вариант, когато преживелият се вземе в ръце и продължи напред.
Въпросът в.случая е дали 2-3 месеца са достатъчни човек да се вземе ГОРЕ-ДОЛУ в ръце.Никой не говори за НАПЪЛНО.
Също се спомена, че въпросната приятелка и покойният Миро имат общо дете на ок. 24-25.Според мен не би му било все едно майката да почне да си търси нов човек на втория или осмия- деветия месец , да речем.Както и на този приятелски кръг, на който държи да представи новия човек.
Разбира се, напълно е свободна да им каже и : "Майната ви!"

И първия и втория път, и сега те прочетох, и не става ясно защо се опитваш да налагаш твоя аршин, мерна единица.
Какво значение дали са три или девет месеца "жалене" ?
Времето само притъпява загубата, свикваш, не лекува.
И се абстрахирай от загуба на родител/ дете - в казуса се коментира съпруг.

Един научава за няколко месеца чужд език, друг и години не му стигат. Същото и за отслабване, и всякакви други предизвикателства.
Въпрос на имунна система, психика, мироглед и каквот се сетиш.

На детето на 25 години
не би му било все едно майката да почне да си търси нов човек на втория или осмия- деветия месец
Ще падна.

Детето би искало майка му да се съхрани емоционално, психически и физически предполагам, а не дали на 3 или деветия месец ще погледне друг мъж.
Болката от смъртта на партньор да не е бременност, че да се износва определен приличен брой месеци? И какво ще роди? - лицемерие. За пред другите.

Редактирано от Munyta на 16.10.18 15:22.

Мерси. Потвърждавам, същото ми отговори и преди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

четох и се хванах за главата.

честно, аз не искам такива "приятели".

едно време се считало за благоприлично и достойно вдовица/вдовец да са една година в траур поне, но след година време жалейка вече не било срамно да се оглеждат за нов партньор. никой не ги питал как я карат, хора ли са, кучета ли през времето на официалния траур. да се спазва там "срамотата", че да не им излиза лошо име и туйто.

на тази жена нито сте и били ежедневно до рамото, нито в къщата, че да знаете какво и е, обаче - аууууу! ама само 6 месеца вдовица и вече се разпасала.
пфу!

като не ти угажда на идеалите, кажи и на жената още 6 месеца да не ти се мярка с друг мъж, че да ти е по вкуса.

Как и да го увърташ, три месеца са малко, при условие, че е почнала да търси от по- рано.
Говорим с примери.
На човек, загубил (никому Господ) дете на 2 г.и половина, беше отнето служебното оръжие и му беше върнато след не само неговата преценка, но и тази на психолог и шефовете.
Човек може да има субективно мнение за себе си, че е много корав, инат и пр. и пр.
И пак извърташ.
Данък обществено мнение не плащам.
Човек трябва да бъде честен и към себе си.
Както в случая:
Човекът е преценил, че може да носи оръжие.Субективно.
Други го виждат, че още му е рано.
Без еталон, без предварително опр. срок.Когато- тогава.Когато му дойде времето.

Трябват си и все някакви губи-време сладки глупости, които се оказват мощна профилактика против всякакви болести.

Като скитосване по баири, полета и паланки, у нас и в странство, благо раздумване с усмихнати и позитивни люде, смях на корем, танци-манци до зори, нови и интересни запознанства и т.н. все губи-време дейности, които се оказват мощна профилактика против болести.

И като вземем предвид какво завари като рачи да влезе най-сетне, бих се учудила искрено, ако се задържи.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Добре де, нали се произнесе присъдата и експертизата в клуба - 3 месеца са малко, 9 месеца приличен срок.
Лия да й предаде, че има наложена година карантина в клуба и да приключваме казуса за решен.

И пример със загуба на дете - не е удачен за съпоставка по казуса, който вече е приключен за мен.
Но не съм изненадана от коментарите.

Редактирано от Munyta на 16.10.18 15:48.

Вероятно ще те успокоя, а може би не, не знам. Но има незаменими хора. Даа, знам обратния мъдър лаф. Ще се намери и ерзац за леглото, и за почивка на П си лелина, и за компания за пиене, разговори и гледане на залез. Но ще е ЕРЗАЦзаместител, защото и самият несъществуващ бог не може да промени нещо вече случило се.
Затова и няма бог - защото няма как да е всемогъщ по споменатата причина.
Точно затова, ако са преживени достатъчно много неща, а тези неща са и достатъчно уникални, може да си чеше сливата само три месеца след загубата, но не ще да е същото. Ако пък и е все едно = да го духа, значи и тя е леснозаменима.

Ако пък и е все едно = да го духа, значи и тя е леснозаменима.


Ей твА най-ми харесА!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти, бирички...
И аз чувствам нещо доста подобно, но в крайна сметка явно са важни главните герои и то живите!
Ние сме странични, поне в описанатите от мен и теб ситуации, ние явно нямаме право да огласяваме чувствата си дори в този форум, щото излизаме некви тесногръди!

Кроасанче, много добре разбирам това, което описваш - оки, появил се човек, който да бъде до вас в двойка, някой, който няма как да бъде сравнен с приятели, родители, деца - този специален някой!
Оки! Но всички други споменати по-горе са някакси забъркани в ситуацията и техните чувства също са важни, нали? И не говорим за тесногръдото колко време е подходящо, а говорим за приемане на реалността - че си е заминал и за нас любим човек и че и на нас ни трябва време да приемем друг на негово място...
Това прави ли ни неприятели? Това прави ли ни тесногръди и неразбиращи?
Аз разбирам, но ми трябва време...
Ако някой е готов да ме зачетне като приятел заради това, окей... и жалко...
Много ти благодаря за включването и съжалявам, ако си огорчена от някои мнения по темата. Знаех си, че накрая ще стане неконтролируемо.
Специално аз и ти си казахме нещата по човешки начин. Ти си един изключително фин човек. Благодаря ти!

АЗ НЕ СЪДЯ - не зная как да ви го кажа по-ясно, отколкото го казах вече! АЗ се боря със своите чувства! АЗ бях близка с човек, който си замина! АЗ ще мълча при създалата се ситуация заради друг човек, с който също съм много близка! Мъжът МИ ще мълчи заради мен! Но аз тук огласих своите чувства спрямо ситуацията и те са такива и не ме е срам и не се чувствам тесногръда и...

Аз бях с това семейство 16-17 години в почти всички празници и някои делници, те бяха моето семейство, особено след развода ми и преди да срещна моя... И приятелката ми и Миро бяха и винаги ще си ми останат семейство.
Ще си запазя сегашните чувства за себе си, няма да й помрача щастието и се надявам да няма ситуация, в която бих си помислила - Нямаше как да ти го кажа тогава... Тоест, дано всичко си струва и като в на Бирите историята само аз се чувствам така, а главните герои са щастливи, ай дано!

"Живеем два живота. Вторият започва, когато разберем, че имаме само един."
И това има връзка с темата.
Да, има, и не мисля, че някой в темата го оспорва.
Това осъзнаване може да се случи в много случаи, не само в описания от мен.
Кроасанче, много си мъдра, благодаря ти!
Моля те, не ни напускай огорчена! Аз лично не зная дали правилно успях да предам усещанията си, но те са си само мои и няма да позволя приятелката ми да ги усети и да бъде огорчена от тях, при все че така и само така се чувствам.

Всичко е време! Различно за всеки и за различните ситуации и участници. Не омаловажавай някои от участниците плс!

В условието има казани генерализирано неща, подробностите, някои важни, са пропуснати по разбираеми причини.
Затова че някои гадаения стават малко натрапливи с категоричността си, а не важат за конкретния случай.
Нека не се палим толкоз, а?

И аз си мися, че мъжете са некси по-трезво и практично решаващи подобни ситуации, дори предварително като в твоя черен виц.
Нали за туй му припомних на мъжа ми Милениния германец.

Само не разбирам защо се връзваш на отклоненията.
Няма как да се получи всеобщо одобрение, та излишно се хабиш. Вече би трябвало да си изпуснала парата.

WALL·E

Изсилила си се и ти нещо!
Нямаш и най-малка идея какво ни свързва и какво би могло да ни раздели с приятелката ми! Както и моите лични усещания, свързани с паметта на Миро!

Не зная какво значи за теб приятел, но за мен не е да стоя на Мировия рожден ден, който 16-17 години сме празнували комбинирано с рождения ден на друг приятел от компанията в един ден, и да мълча!
Е, накара ме да го напиша!
Ще избягам, тва е - това е решението за мен, ще се "разболея", просто не мога!
Иначе ще го изтърпим този новия поединично, щом толкова държат да ни го представят - заради нея, и да се оправят. Хаирлия да е.
За теб само живите ли са приятели?

Но има незаменими хора.
Мдам.....
Тенкс!

Ами вече май реших да се изплъзна като какво се казва, като се "разболея", което пак не ми е съвсем окей, щото не е в мой стил, но след всичко прочетено реших, че ще си дам на себе си времето, което ми е нужно, мъжа ми ще ме разбере, а на други няма да се обяснявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Викам да приключваме темата - казахме си като цяло важни неща, всеки да си прави изводите... и от тук нататък освен някоя крайност или непремерено нещо, не виждам какво още може да добавим, затова че завесата се спуска!
Не че вярвам, че ще спрете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А има ли пък човек, който да не се позарадва поне малко, ако има начин да види, че го жалят половин година?

Заклевам се, една секунда да знам, че ще страдат децата ми като си отида, ме вади от обувките. Ако мога да измоля Господ някак си само заради тях да смени традиционните мъки, е тъй - частен случай, ако може.

Нека сме лесни, достъпни, отворени. Crrafterr

Лия, конкретно за твоя казус не съм взимала отношение. Взех участие в темата в съвсем друг смисъл, но макар никак да не обичам да съветвам, ще ти кажа как бих сторила на твое място. Бих казала честно на приятелката си, че не съм готова за такова събиране и всичко останало, което написа като отговор към мен. Бих казала, че имам нужда от време и толкоз.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Заклевам се, една секунда да знам, че ще страдат децата ми като си отида, ме вади от обувките.

Ами - можеш спокойно да се върнеш в обувките си. Тук поне мога да кажа нещо от личен опит, щом не става дума за съпруг, а за майка.

Това, че всеки ден плача за майка си, че година и половина свещ не е угасвала и има свежи цветя в къщата й, а от 6 месеца и на гроба й, че вещите й не са пипнати и скоро няма да бъдат, че я виждам навсякъде, където сме били заедно (а това са стотици места, включително в чужбина), че понякога си "говоря с нея" и я питам какъв съвет би ми дала, каквото е правила винаги за нас - НЕ МЕ КАРА ДА СТРАДАМ по никакъв начин. Напротив, това ме кара някак да я чувствам при себе си както винаги съм я чувствала, да чувствам, че правя нещо за нея, както от доста години (предвид възрастта й) съм го правила с огромно желание. Не ми пречи на живота, на работата, на взаимоотношенията ми с околните, дори на забавленията ми.

И колкото и да съм "нейно дете" - аз отдавна вече не съм ДЕТЕ (както и твоите деца няма да бъдат такива, когато ти си отидеш, дай Боже) и не смятам за нормално да ме третират като такова, което трябва да бъде дундуркано и обгрижвано, и някой да се косИ за чувствата ми след смъртта му. Идва един момент, от който нататък майка ти ти става детето, за което трябва да се грижиш и това дава голямо отражение в отношението ти към загубата й. Изобщо не мога да си представя, че би дошъл един момент, в който ще мисля за нея като някакво избледняващо в спомените ми НЕЩО, което си е отишло по реда си. И това не е страдание, вЕрвай ми.

Разбира се, както още в началото на темата дадох обобщеното си мнение - всичко си зависи от характера на човека - и за майката, и за съпруга.

Сестра ми, четящата, преди време измъкна отнякъде някаква сентенция - животът на жената има два етапа - преди и след смъртта на майка й. Не вярвам в сентенции, но при нас тази специално "играе".

Редактирано от UnicaDonna на 17.10.18 08:22.

нечистоплътна ми е тая тема.
щом осъждаш "приятелката" си, казвай и направо, че си разочарована от липсата и на морал и я отрязвай.

театралничиш и се самопревъзнасяш на чужд гръб, такова ми е усещането.

"въх, ами мен колко ли време ще ме жалят!"

Иначе ще го изтърпим този новия поединично, щом толкова държат да ни го представят - заради нея, и да се оправят. Хаирлия да е.

това е много долно изявление. че не си и приятелка на тази жена ясно, ами не падай повече като я коментираш.

За теб само живите ли са приятели?

питай ме колко очаквам от живите след смъртта си - НИКОЛКО!!!
ако им броях сълзите и жалейките приживе, нямаше да са ми ни приятели, ни любими.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се разболявай, бъди до приятелката си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много лицемерие, много нещо.
+1
Само се чудя след всичкото изписано авторката що не вземе тя да го доожали този непрежалим "приятел" та да се отчете във Вселената дължимото жалеене и да се свършва с драмата... от изписаното излиза, че всички останали са приели факта, че човека е починал и са продължили напред кой като може...
шарен свят...

Животът е за живеене - да!
Кръговрат.Емоциите подлежат на възпитание, викам аз
Но ти ,Лийке, малко преиграваш и нещо не казваш, за свое оправдание от толку тръшкане - толкова мъка по тоз пратер, ще каже човек, че ти е бил не само на сърце, като анатомичен орган, баси. Иначе толку тръшкане - просто е смешно.

Бъдете високи!