Моя приятелка почина на 33 от рак. Мъжът й се появи с гадже около месец (месец, 30 дни, безумно кратко, ужасявашо малко) след това и заживя с нея около 3 месеца след това. Беше ми... обидно. Предполагам, че по време на лечението вече е имал връзка, не мога да си представя как само месец ти трябва да погребеш старото и откриеш новото.

Той нямаше проблем и се радваше, че имаше майка на бебето си (да, имаха бебе с починалата). Тя съшо нямаше проблем, шото беше умряла и предполагам й беше все тая вече, а бебето имаше кой да го гледа. Гаджето нямаше проблем - любов и задължения с бебе.

Обаче аз имах проблем... не знам зашо - може би фалшив морал някакъв или неразбирае. Че аз от един развод не можех да се измъкна толкова бързо.

После, след години им се радвах. Тогава не ги разбирах изобшо. Но детето беше ок, той беше ок, тя беше ок. Само моята личност се вълнуваше "ама как така" - ми на - така. Истината е, че не успях да намеря връзката с него отново. С новата не се и опитах. Но сега, след години - може би са били прави.

Както се казва:
Читави мъже, свободни можеш да намериш само след погребението на жените им, на изхода на гробищата.
И то не е сигурно.

Николаj Островски " Како се зацврстуваше челикот"...

"Попо и клисаро били на гробищата.Слушат, гледат - една жена вие, тръшка се и кървави ги търкаля на един пресен гроб.
Клисарят рекъл:
-Дедо попе, хайде облог, че тая мога да я €б@!
- Как, бе, не видиш ли, че на чисто пресен гроб на мъжа си вие!Ще мане, ще ти строши главата!Ама - айде - ако успееш - ще ти дам тая кобилка, дето я яздя.
Нашият се промъкнал, легнал на един пресен гроб и почнал да вие и той.По едно време вдовицата се усеща - мъж плаче.Отишла при него и рекла:
-За кого плачеш, бате?
-За жена ми.
-Е от какво умря?
-Остави се сестро, срам ме е...
- Кажи си, бате , хора сме, да се утешим!
- Срам, не срам, много ми е голем, да прощаваш, та я уморих.
- И на мене не ми се живее.Дай да свършиме работа, та белким и аз си ида при мъжа ми!
Нашият това и чакал и я почнал направо връз гроба на мъжа й.По едно време тя почнала да вика:
-Ох, умирам, умирам!
А дядо поп надзърта и мърмори в брадата:
- Море, мама ти д'€б@, ти не умре, ама кобилката ми отиде!"

Това вече е Елин Пелин
:-)
Геле Дункин

Верно, че мъжете умират по-млади и стават кът на едни години Така, де. Пък и едно е да искаш просто да имаш до себе си някой с пишка, а друго- човек, с който да се разбираш. Та, не става дума чак за гонене на последен влак, ама като си си намерил човек, с когото сте си допаднали...

Най обичам да чета, ама не мога.

Ето пак предразсъдъци. За теб е нормално мъжът да е по-възрастен и значи не е добре да е по-млад. Само че ти казваш, че тя не е от хората, които могат да издържат дълго без секс. Е, да, ама мъжете на възраст наша плюс 5-10 години просто са със затихващи функции в тази област и дори да искат, не могат да правят секс с честотата, която очевидно тя иска. Значи тя трябва да си вземе един по-възрастен мъж, че да е по правилата и да се чувства зле, съответно да му пили на главата, че и той да се чувства зле... Ми, харесала си е по-млад. Е, може да не се задържи дълго с него, ама то после и нейните мераци ще утихнат и ще си смени критериите. Сега от това има нужда, това е намерила.

Най обичам да чета, ама не мога.

Ай, всички даваме карт бланш на партньорите си да не се тръшкат, кат се тръшнем.

Не всички, за себе си говоря. Както казах, не съм образец за добро справяне със загубите и затова ми се ще близките ми да не минават точно през същото. Но какво на мен ми се иска, не е във властта ми да решавам.

Както няма как и да знам как другите се справят със загубата и не е моя работа да съдя.

... ще настане валкирия!!! - Nut

Темата ще удари "Задушница" на Елин Пелин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тия давания на "карт бланш" нещо не ми се наместват... Представи си някой да каже - "Не, йок, държа близките ми да реват поне една петилетка и да ходят в черно"... Има ли такъв човек? Ми не, всички са адски благородни и са готови да заяват - не искам да си съсипвате живота заради мен!

А има ли пък човек, който да не се позарадва поне малко, ако има начин да види, че го жалят половин година? Не вярвам да има такъв, който би аплодирал ако види иззад облаците, че на втората седмица партньорът му пъшка под(над) някой друг...

Да си живял 15 години щастливо с някого и да ти се вижда страхотно прахосване на време и възможности да го пожалиш 6 месеца след смъртта му - за мен е адски грозно.