Дискова херния / Взаимопомощ / Здравна / Медицинска

Информацията е, че нямаше операция. След като тукашните доктори ми поставиха диагноза две протрузии и една херния на нива L3-L4-L5-S1, след целодневни изследвания там ми казаха, че гръбнакът ми е здрав като на 20 годишно моме, и че не знаят от какво ме боли.

Тогава попаднах на една от книгите на д-р Джон Сарно (John Sarno)препрочитах я няколко пъти в рамките на 2-3 седмици, и докато се усетя, болките ми спряха окончателно, а се мъчих цели пет години!!! Без болки съм вече година и половина. Ако нещо се пообади, отново си прочитам важните моменти, и за ден-два ми минава, все едно нищо не е било.

Нормално е човек да си помисли, че това е отново някаква шарлатания. Не възнамерявам да убеждавам никого в противното. Но ако болките ви пречат да живеете, може би си струва да похарчите 20-тина долара и ден-два време за да прочетете "The Mindbody Prescription" .

В кратце - щом не се оправяте, диагнозата ви не е правилна. Болките ви не се дължат на херния, дископатия, шипове и прочее, независимо, че по разни снимки се виждат такива и докторите естествено ги сочат като причина. Др. Сарно предлага друго, за мен - абсолютно вярно обяснение, освен ако не страдате от рак. Синдром на мускулното напрежение. Леко намаляване на снабдяването на мускули, нерви и сухожилия с кислород (намалено кръвообращение). Това е изключително болезнено, но абсолютно безвредно състояние, което се отключва чрез вегетативната нервна система когато мозъкът ви иска да ви предпази от осъзнаване на дълбоко подтиснати и неосъзнати (дори не подозирате за съществуването им) негативни емоции, основно ярост и страх, като отклонява вниманието ви чрез болка. Толкоз по въпроса.

За по-любопитните, преведох само програмата за лечение на д-р Сарно:

"Вашият проблем не е физически!!!

Ежедневната равносметка е жизнено важна. Точно както и в училище, човек трябва да си прави домашните. Повторението е от съществено значение. Отделяйте си време всеки ден, най-малко 15 мин сутрин и половин час вечер, за припомняне на следното:

1. Принципът на възстановяването е да проумеене каква е функцията на СМН (синдром на мускулното напрежение) и да осъзнаете, че именно СМН и нищо друго е причината за болките, изтръпването и слабостта и прочее плашещи симптоми.

2. За да се освободите от болките най-важното е да пратите всички досегашни диагнози в шкафа и да ги забравите, докато работите по тази програма, а и въобще.

3. Процесът на възстановяване ще се ускори, ако забравите всичко, което са ви казвали преди – диагнози, какво можете или не можете да правите, какво е полезно или вредно за вашето състояние.

4. Съсредоточете усилията си в проумяване на факторите, които причиняват СМН. Ако имате СМН, симптомите ви се дължат на леко намалено снабдяване с кислород, което е безобидно, но може да причини изключително силни болки. Ако имате СМН, това значи, че гръбнакът, раменете, краката и ръцете са ви наред!

5. Не е важно кога и къде ви боли. Вие ще промените програмата, по която работи мозъкът ви, като ежедневно мислите за някои неща, докато болката спре.

6. Неосъзнатата ярост се нуждае от болката. Тя е във вас, независимо, че не я чувствате. Има редица възможни източници на тази ярост. Направете си списък на всички онези фактори, които според вас допринасят за нарастването на гнева. От описанието по-долу ще ви се изясни какво да включите в списъка:

А) Гняв, породен в ранното детство, остава завинаги в неосъзнатото и допринася за яростта. Помъчете се да си спомните за случки от детските ви години, когато е възможно да сте се били много ядосани. Включете ги в списъка.

Б) При много хора със СМН, някои характерови особености имат най-голям принос при натрупване на неосъзната ярост. Те трябва да оглавят списъка. Ако очаквате твърде много от себе си, ако винаги искате да сте перфектни, да постигате много, да успявате, ако сте най-заклетия си критик, ако сте твърде съзнателен или чувствителен на критика, вероятно вътрешно сте ужасно гневен. Нека тези неща бъдат ядрото на списъка ви.

В) Аналогично, ако имате непреодолима нужда да се харесвате на хората, да сте услужлив, добър, грижовен, винаги се тревожите за семейството си, приятелите и роднините, това направо ви разярява вътрешно. Това е така, защото съзнанието не може да удържи на натиска да бъдете перфектен и добър. Включете всичко това в списъка си.

Г) Така, както съзнанието реагира на вътрешния натиск да бъдете перфектен или добър, по същия начин се съпротивлява и на натиск отвън, на трудностите, съпътстващи живота. Затова в списъка трябва да включите всичко, което можете да характеризирате като натиск отвън – отговорности в работата, отговорности в семейството – брачен партньор и деца, възрастни родители и прочее.

Д) Един по-условен, но важен източник на неосъзнат гняв при някои хора е остаряването и осъзнаването на факта, че сме смъртни. Приносът на този източник е по-голям, отколкото изглежда.

Е) Личните взаимоотношения, независимо колко са добри, често са източник на неосъзнат гняв. Причината е, че много хора не могат осъзнато да изпитват и изразяват гняв към любимите си хора.

Ж) Добавете в списъка всички ситуации, в които съвсем осъзнато сте били ядосани и гневни, но не сте могли да го изразите явно. Подтиснатият гняв често се затваря вътрешно и допълва резервоара на неосъзнатия, който пък е причина за появата на СМН.

7. Мозъкът се страхува, че неосъзнатия гняв може да излезе наяве и произвежда болка, за да отклони вниманието ви от тези опустошителни емоции. Нашата програма е съставена така, че този процес да бъде спрян. За целта трябва всеки ден да отделяте време и да разсъждавате. Така чрез осъзнато усилие можете да проникнете в неосъзнатото. Тази стъпка е необходима, за да попречите на мозъка си да инициира процеса, отговорен за болките.

8. Когато болките изчезнат напълно или почти напълно, започнете да възстановявате физическата си активност, и особено тази, от която сте се страхували, докато ви е боляло. Това може първоначално да се окаже трудно, възможно е да отнеме седмици или месеци, преди напълно да си възвърнете подвижността. Но това трябва да ви стане цел, за да убедите съзнанието си, че физически сте напълно нормален.

9. Не се отказвайте. Трябва да вложите толкова време и усилия, колкото е необходимо да се пренастроите. Наложете си да не обръщате внимание на болката. Ако все пак се уловите, че мислите за нея, насилете се да мислите за психическите фактори, описани по-горе. Препрочитайте си списъка."

Който иска повече, да си купи книгата и да чете. Успех!

Щука май?