И така, днес реших и се започна. Хайде да видим до къде съм я докарала, защото леко усещам, че пак изкарах влака от релсите.
Та реших да послушам и чувам ритъма на тялото или по точно на корема.
Да сладко не лизнах днес, подминах с гордо вдигната глава всички павилончета, мини маркетчета, супермаркетчета без да си сложа в устата любимата фавла или шоколад.
За това пък слушайки езика на тялото и корема- а явно си го представях като липса или наличие на глад, до обяд го карах само на вода. Явно предходната вечеря доста полезна и богата е била-най малкото калорична при всички положения. Но опрределено не ми се ядеше нищо-пак казвам вслушвайки се в гласа-глад. Определено не се чувствах обезумяло гладна, защото аз така се настроих -само при обезумление от глад да хапвам и то всичко друго но не и сладко. Към 14 часа реших да си помисля мозъчно за храна, за да вида реакцията на корема и се оказва, че май вече искам една пилешка супа. Но до 14 часа може би поне 3 пъти се досещах за слагане на нещо в устата, но реших спокойно да накарам корема да застърже. Нали така беше съвета.
По пътя за местенцето, където ще си поръчам и ще наляйя супата в стомаха си , си умувам...." А, там има и други вкусни неща, дали само със супата да мина и по малко разходи за деня или и нещо второ да си поръчам, но без 3-то". И докато стигнах колебанието не ме остави на мира.
Та освен супата си взех и любимата порция -ориз с пиле, водена от внушението, което ти ми каза, че все пак да не се отказвам от любимите неща от раз. Девойката, която ме обслужи все пак реши, че ми се полагало бонус малка бяла питка, независимо, че аз категорично не я исках в сметката. Но била бонус-ок съгласих се. Българска ненаситна душа, щом е на аванта.
След излизането от заведението започнаха угризения-най вече за 5-те лева които хвърлих на вятъра, а можеше да мина само с 1.50 за супата.
Половин час ме е яд на мене си-що сега се унесох и си не спестих парите, ами като капак и леко наруших режима. Нали ориза беше забранен.
До вечерта само вода-жега е все пак, то и само ме бута да пия. Поначало не се наливам с много вода, освен ако не ми се пие. А много ми се пие, след ядене на месо и сладко.
Но като стана 18 часа и като минах покрай щанда с плодоввете и зеленчуците, реших да се оляйя. 10 лева и там.
Наведнъж погълнах1 паница череши, 1 ягоди и не след дълго салата с домати и краставици с пълнозърнест хляб. Последното в 19 ч. И тук излезнах от нормата. Нали само до 17 часа трябваше да слагам нещо в тази паст. Сега не ми се яде нищо, но да си призная все на моменти ми се иска да си зарадвам осезанието с нещо сладко. Е.. няма да го направя, все пак обещала съм си да съм сериозна и да не се излагам пред вас.
Но много ми хареса това, което каза, за тялото, че то знае какво иска, а аз му причинявам поражения-създавайки в мозъка си цветущи картини при появата на блестящата хартийка на някой шоколад
Все пак ти си много по напред от мен в духовно отношение. БОГ ти показва пътя усеща се. Но аз още усещам, че демона ме държи в ръцете си.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 11.06.10 19:52.