Re: яденето и удоволствието / Взаимопомощ / Здравна / Диети

Аз съм почти съгласна с това за тялото на човек. Само дето не е най-важното ами просто важно. Защото го имаме това тяло и трябва да се грижим за него, за да може на нас да ни е добре. Като последвията понякога са много бързи. След фитнес се чуствам приятно ободрена и леко изморена. След преяждане ми иде да се скрия от света и не мога да се побера в кожата си.

Но тялото не е най-важното нещо в живота. В периоди когато съм мислела така съм била много обсебена от себе си. Загърбвала съм хора и тяхните нужди за да поддържам обсебеноста си към тялото ми.

А за упражняването на контрол, там имам голям опит. Като малка реших да ползвам волята си над тялото за да контролирам света и хората в него. И като ставаше дума за храна, аз нацупвах уста и изкрещявах НЕ! И така си останах с поднормено тегло за около 7-8 години. После го загубих този контрол и намерих много утеха в храна, утеха от какво ли не. А дори и когато исках да отслабна, не можех. Храната ми се озоваваше в мен буквално против моята воля. Незнам дали ще ме разбереш. Тези които са го изпитали на свой гръб със сигурност ще разберат това. Намерението да съм умерена и да не преяждам, това да кажа не и да стане. И не беше въпрос на воля, защото аз успявах с много други неща от живота... но не и храната. Тогава наистина разбрах че имам проблем с нея, бях като пристрастена.

Сега съм по-добре. Оправям се малко по малко, точно защото се отказвам да я контролирам. Понякога е трудно и много ми се иска да наложа някакъв жесток контрол над храната си, защото това ми създава някакво чуство на величие и превъзходство. А и сега като отслабвам внимавам, защото понякога започвам да си мисля, че ако съм по-слаба от някой значи съм по-добра. А това не е така, просто мозъка ми е свикнал да се характеризира с килограмите ми. От рода... аз съм по-дебела, хората няма да ме харесат... та сега... аз съм по-слаба, аз превъзхождам. А в действителност няма нищо такова. Но това може да се получи защото поставям тялото на пиедестал и се опитвам да го контролирам. В такива случай много голямо значение му предавам и като реша да спортувам си мисля че всеки друг трябва да спортува.