Много Ви благодаря за подкрепата. Наистина ми става по добре, когато има някой който да те подкрепя. Иначе хубавото е, че след толкова започване на нов режим и на диета, не се отказвам и почна ли докрай правя нещата. Естествено зора ми е да почна и сигурно не само при мен. След като по толкова неща си съвпадаме.
Значи да видим до тук какво разбрах-плодовете и зеленчуците задължителни и колкото ми се яде. Все пак те са с най малко калорий. Бобовите могат да заместят сладкото да кажем.
Аз обаче немога да разбера какво лекувам с това сладко, че се оказва по силн о от мен. И според мен не е един проблема, който решавам със сладко. Май трябва да сменя работата.
Преди да забременея дълго време спортувах, да кажем 6 месеца. Много добре се чувствах и се стараех да бъда стриктна в плодовете салатите и бобовите. Защото цял живот май това трябва да ям с тази поликистоза.
След като мъничето навърши 2 годинки сериозно се отдадох на работа и не намирах време за спорт. Но това не пречеше вътрешно да се обвинявам.
Искам да започна друга работа, но съм си втълпила, че никой няма да ме вземе, защото не изглеждам като елегантна дама в костюм. И не отричайте, че си е от значение. Сама се убедих, хора със съвсем различни дипломи това което са завърчили-от това което работят и за което стават, но са на бюро и хубава заплатка. И естествено много добре сложени в хубав костюм.
А моята работа зависи от таргети, изпълняване на месечни цели и ако този месец на ги изпълниш, другия те гонят. И така 4 години. Та проблеема може би идва най вече от това.
Но доста се отклоних.
Девойката отгоре споменава за психотерапия. Само като си го помисля, самата дума как звучи, а докато стигна до нечий кабинет определено повече от всякога ще се отчаям. Пуста гордост-нали.