Изумена съм колко неща си описала, които приличат на моите. Аз вчера тъкмо пишех на едно момиче как имам всичко което искам, а се чуствам празна и малко загубена. Как това което искам май не е това от което имам нужда. И как си мисля че само ако искам това или онова ще съм щастлива, но нещо пропускам от цялата история.

А за добавките, аз също мисля за витамини и за протеинови шейкове. И то някъде четох че реалните протеини са по-добри и така си останах с яйца и пилешко.

Аз до сега да ти кажа на инат не съм успяла да сваля килограми и да ги задържа. Не мисля да пробвам същото нещо още веднъж и да очаквам по-различен резултат. Само със смирение и следване на тялото ми. Да стане тялото ми господар, а не моето чревоугодие. В началото много ме беше страх така, че не знаех какво ще ми стане. Аз винаги искам нещата да са под контрол, но често губех с това си мислене. Сега съм добре. На мен главния ми проблем е оргомното натъпкване с храна - от рода на 3 сладоледа наведнъж или огромно количество чипс. И като се оставих на тялото си и го слушам, не ми се е случвало такова нещо от половин година Слава Богу. И сега като нормализирах нещата, искам да се отърва от тези излишни кила. Просто това не съм аз и не искам да съм аз.

Вътре в мен има нещо друго, което не е това което се показва отвън. Има едно атлетично здраво тяло с нормални килограми което никога не съм пускала да излезне навън, защото и никога не съм питала, каква е моята природа, какво съм аз в същосто, кое е моето естествено състояние? Просто тъпчех от лакомия и лекувах какво ли не - главно от инат. Защото ако не ставаха нещата така както аз си исках, аз се оказвах ядяща на пук на това. Така че е по-скоро моя инат който ме доведе то тук, отколкото липсата на воля. Аз имам воля и затова съм отслабвала преди, но просто разбрах че моята воля не е достатъчно силна и това за мен не е начина. И сега аз вместо да налагам правила отвън навътре и гледам да влезна в някоя рамка, правя нещата отвътре навън. Това ми дава една сила, ама много голяма. Един синхрон с моята природа и знам, че ще успея. Защото това е което съм аз и не мога да бъда нищо поразлично. Освен ако не реша да се боря със себе си, но не мисля че искам да правя това, защото знам до какво води.

Сега вече не искам да причинявам това на тялото си, обичам си го. То за мен си работи и си диша, прави си там разни сложни работи, аз само трябва да съдействам, не да преча. За мое добро е да съдейства. Защото преди пречех и това до никъде не ме докара.

И аз често се оглеждам наоколо къде живея и с кой, обвинявах стоките по магазините за моите килограми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите