Браво, перфектно го написа. Просто ти го каза вместо мен. Разбирам колко ми е беден речника за да го опиша точно по същия начин, както си го описала ти.
Това за отвътре навън съм го чела и в други книги. Предимно финансови. Защото в тази област работя. И там имаше подобен израз, че нещата трябва да се вършат от вътре навън а не обратното.
Но да ти кажа това което ти описваш, явно е че си го преживяла или си се научила или просто БОГ ти е дал разума да го осъзнаеш да го проумееш-т.е това да усещаш и разбираш тялото си.
Но как го беше написала ти- ..." Защото ако не ставаха нещата така както аз си исках, аз се оказвах ядяща на пук на това"...
Мисля, че това е разковничето на цялата история около мен. Толкова съм амбициозна, че ако не е както аз искам да стане и то веднага, се тресем от нерви и чак до крясъци. Чак се обвинявам, че не намирам време за детето си за да мисля по цели вечери, къде и в какво не съм успяла и не съм покорила - явно мислейки си че така, че точно така ще открия щастието-към което се стремим всички.
Много пъти съм се замисляла, как другите са спокойни, за нищо не си дават зор, нищо толкова не искат-(определени хора де) и как всичко им се нарежда с лекота. Не, че нямат проблеми, но не са като побеснели, когато изникнат и когато трябва да се решат тези проблеми.
Всъщност то тогава аз се оказвам по слаба от всички хора на света-чисто психически-след като немога именно със себе си да се оправя. А се бия в гърдите вътрешно-ето на постигнала съм това, това и това. И с цената на какво.... на много нерви и разбито здраве.
Ок-работата е ясна, търсим пътя към смирението-най великото БОЖИЕ блаженство-но как се намира и от къде се тръгва. И не е ли БОГ този, който или ти го дава или никога не ти го дава това смирение.
Днес се запитах-БОЖЕ дали ще остарея със слабостите си и стояща все на едно и също ниво. Дали ще се преборя или ще се самосъжалявам.
Не искам на 45или 55 години да рухна психически от това, че пък заради слабостите си съм си съсипала окончателно най ценното-живота. Който за какво реално БОГ ни го е дал-за да израстнем духовно, за да се справим със всичките си страсти, за да станем по силни и да извисим душата си.
Всичко се оказва една непрекъсната борба, само където хората борещи се със смирение са с милиони светлинни години от другите-инатливите , драстичните, непокорните, яхващите метлата-като мене.

Редактирано от дoбpo мoмичe на 10.06.10 23:13.