Разбирам за какво говориш и при мен е така. С надмормено тегло съм и ми писна да съм дебела. Просто не заслужавам да живея така. Но храната ми е като дрога. Просто все прибягвам към нея от разни емоции. Понякога от страх, крия се, като не искам това или онова да се случи. Просто се случва така, че ям.

Открих, че има и определени храни, които определено ме оставят с непреодолимото желание да ям още и още. Спортувам си от време на време ме обхващат вманиечени изблици за спорт. И бях решила да си оправям килограмите със спорт, само и само да не трябва да погледна храната в очите и да се справям с нея.

Точно в момента се опитвам да отслабна малко, спортувам и не ям въглехидрати от рода на хляб, ориз, картофи и разбира се бисквити, шоколади, торти, пасти, чипс и тем подобни. Така съм от 3 седмици, ще се тегля другата седмица и ще докладвам какъв е резултата.

Но може би най-важното за мен е да прегледам мотивите си за хранене, да се откажа от собствената си воля и да се подчиня на волята на тялото си. Когато съм сита да не ям. Понякога просто си ме е страх от храната и от това което може да ми причини. Но знам че не съм сама. Познавам и други хора, за които храната е като зависимост. Оправяме се някакси.

Аз просто не искам да съм роб на храната и да нося тези гадни излишни килограми със себе си. И ако трябва да имам търпение за да си отидат, ще го имам. Ако трябва да променям себе си и мисленето си заради това, нека така да е. Просто вече не ми се живее с тази ужасна болка.