Дали пък наистина няма Революции? Дали ние не наричаме така една малко посгъстена във времето Еволюция? Малък тласък в гърба на иначе спокойния ход на Историята. Величието на този тласък съвременниците приписват на себе си просто защото не са в състояние да надникнат зад гърба И..
Но ако революциите никога не са съществували, защо те така дълбоко ме отвращават?
Лил питаше дали революциите са необходими. Истинските Революции, Бог знае защо наречени велики, не просто са ненужни, Лил. Те са катастрофални грешки и техните неописуеми трагедии изобщо не са кулминационни точки в процеса на освобождаване на Човека, Мелиса. Тъкмо обратното. А пасмината от шарлатани, харизматици и екзалтирани личности, мирски светци и масови убийци, на пълчища срещащи се из Революциите, никак не ми се вижда да прозират в бъдещето, покачени на раменете на гиганти.
Питаш ме, Мелиса, защо не разглеждам останалите аспекти на Революциите, ако допуснем, разбира се, че такова животно все пак има. Ами защото няма останали аспекти. Всички революции или са Истински, или софт вариант на Истинските. Те, ако ми позволите една дефиниция, са ПОЛИТИЧЕСКО прекрояване на обществото, обаче непременно с благородна цел. Те са едно ПОЛИТИЧЕСКО явление, само политическо и никакво друго. Ако са някакво друго, те просто не са Революции или поне не тия, които са предмет на темата на Лил.
Пръв Жан Жак Русо обявява, че ПОЛИТИЧЕСКИТЕ процеси ще направят човека по-добър. Че те са в състояние да създадат един напълно Нов Човек. А новото му ще е това, че той ще бъде един Щастлив Човек. Инструментът пък на тази радикална промяна ще бъдат самоназначилите се благодетели, който ще управляват обществото за доброто на всички. И от тогава за всеки Истински Революционер - от Робеспиер през Маркс и Ленин, та до Мао и Пол Пот, политиката се превръща в единственото сигурно средство за подобряване на човечеството. Но не само за тях. Този възглед, който в по-ранни векове биха сметнали може би за опасна лудост, успява да се превърне в ортодоксален практически навсякъде през 19 и особено през 20 век. Малко по-разреден на Запад и в особено тежки форми в комунистическите страни и в по-голямата част от Третия свят. Така че ето го и резултата от „тласъка в гърба на Историята” – политическият фанатизъм. В тоталитарния край на спектъра „благодетелите” изколват, разстрелват, задушават в газови камери или изтощават до смърт от работа десетки милиони хора, за да подобрят човечеството, всеки както си го разбира. В демократичния пък други „благодетели” активно „управляват” икономиката, сривайки я периодично с действията си, и оставят на улицата други милиони хора, обаче все пак живи. В Третия свят практикуват и от двете.
Историята не може да се „ускори”, Мелиса. Това е смехотворен марксистки термин /но е струвал живота на несметно количество хора/. Историята си е просто история. А революциите са съществували. И едва ли някакво друго историческо събитие е нанесло по-страхотни поражения с мащабни далечни последици върху човечеството отколкото епохата на Великите Революции.