Във Великобритания тази личност определено не се радва на почит. Като си спомня като какъв отблъскващ изрод и урунгел е изобразен той, примерно, в музея на мадам Тюсо в Лондон... Даже Хитлер, в същия музей, има по човешки и по привлекателен изглед!

Подобно отношение, изглежда, е основателно, поне за англичаните.

Оливър Кромуел е благородник по произход, от позападнал род на селски феодали. Играе важна роля във войната между краля – мисля, беше Чарлс 1, и Парламента - първо, в един момент е главнокомандуващ войските на Парламента. И второ, Кромуел е главен инициатор и подбудител за издаването на смъртната присъда срещу краля и последвалото му посичане. Става “Лорд – протектор” – единствен в историята, тъй като не желае да приеме титли като “лидер”, “регент”, и др. п. Четири години по късно предава Богу дух, и Монк, деец от близкото му обкръжение, връща на трона сина на Чарлс и възстановява монархията.

Като главнокомандуващ армията на парламента, Оливър Кромуел въвежда нови за времето си тактически правила и прийоми – вкл. т.н. “флангови удари”. Войските му се отличават с отлична обученост, желязна дисциплина и невероятна боеспособност. Примерно, в прочутата битка при Нейсби, Кромуел остава със седем или осем хиляди души, срещу три - четирикратно (!) превъзхождащи сили на роялистите.... Това става заради предателско отношение и поведение на съратниците му – техните войски не се явяват на определената среща, на която е трябвало да се съединят с войските на Кромуел.

Е, резултатът от битката е повече от невероятен и не се вписва в нормалните ни разбирания – войските на роялистите претърпяват пълен и тотален погром от Кромуел...

Това обаче, което британците до ден днешен не прощават на Оливър Кромуел – те го считат за най прочутия, и май единствен, ЦАРЕУБИЕЦ, в тяхната история......

======================

Действително, през 17 ти век Великобритания се тресе от важни вътрешни събития, с далеч отиващи последици. В известен смисъл, именно тогава тя подготвя и изковава бъдещето си като световна империя.

Но ние много ще сгрешим, ако наречем тези събития “буржоазно – демократична революция”, по марксистката терминология...

Защото в случая става дума, от една страна, действително за завоюване, укрепване и реализация на правата и привилегиите на третото съсловие.

Но това в никой случай не става със социални взривове, с превземане на Бастилията и Тюйлери, с разкарване на голата кралица по Париж, преди да я посекат, като са я обвинили в педофилски контакти със сина й, с гилотина, тракаща като шевна машина, и с масов терор.

Няма и наказателни червени отряди, командувани от чутовния юнак и гений на човечеството Йосиф Висарионович....

Повтарям, в случая с Великобритания едва ли може да се говори за революция, в този смисъл на понятието, и всъщност революционни "ситуации" липсват – реализирани или не.... Терора – ако изобщо го е имало, по нашето разбиране за терор, е минимален и ограничен. Човешките жертви са също минимални - не напразно още най горе писах, че въпросната гражданска война е водена на принципа – “ами сега пък и ще се бием ли”? Даже в битката при Нейсби, предрешила, доколкото помня, по нататъшните събития и крайната победа на Парламента и, всъщност, на средната класа, жертвите са едва няколко стотин – при над 30 – 40 хиляди участници....

Управляващия елит, интелигенцията, образованите и икономически активни люде, са запазени, и като класи, и като личности. Монархията е възстановена при първа възможност. Само че, оттогава, формулата на управлението в Великобритания става: “The king reigns, but doesn’t rule. Parliament rules, but doesn’t reign.” И страната се променя невероятно.....

И като тръгва да завладява света, разполага и с ресурси, и с кадри, и с всичко останало....

Става дума за неща, правени в типично британски стил. Важните и същностни промени и вътрешни борби приемат сравнително мирни външни форми, на ниво политическа дискусия и параламентарни решения. Решенията на проблемите представляват серии от компромиси, диктувани и от баланса на силите между различните групировки, и от националната психология – типичния британски “commonsence”! Които обаче силно тласкат развитието на нацията напред.....

Пак стана дълго, хайде стига засега....

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

Редактирано от Topepo на 15.11.04 17:08.