Eй това вече е нещо сериозно!
Като цяло съм съгласна, обобщенията са верни, макар сигурно може и още да се каже. Всички сме лаици...:))

1. За мен термина революция е адекватен и ясен – той се различава ясно от преврат, революционна ситуация, гражданска война и т.н. Че е изхабен – спор няма, но си остава достатъчно точен.
2. Абсолютно точно : "политическа система се разпада с взрив, тогава, когато в нея се натрупат съществени, важни и същностни за самото й съществуване проблеми, които обаче не могат да се решат, без съществено да се промени самата система." , т.е. необходимостта от ситуация за революция. Не всяка революционна ситуация прераства в революция. Някой спомена Кромуел – ето това е революционна ситуация, която обаче не прераства в революция.
3. Да, смяна на елитите, така е.
4. Ммм... Бих го формулирала по друг начин. Всяка революция има два основни етапа: ентусиазъм и терор. Терорът се оказва неотделима част от революцията, макар и за мен няма логика, която да води до него. Дали той е неизбежен – това е за мен въпросът.
5. С това не съм съгласна. Къде е компромисът след Октомврийската революция?

6. Това, което ми липсва обаче, е онази харизматичност на революциите, която те имат в съзнанието на човечеството. Френската революция дава на света съвременното понятие за демокрация, която, уви, о-късно удавя в кръв. Руската революция също идва с идеите за всеобщо благо. Този ореол е надеждата за едни коренно различен свят, която е водеща поне в началото, и това е отличителната особеност на революциите. В крайна сметка животът в едно общество е досаден и несправедлив. Хората участват в един театър, правилата за който нито са измислили, нито могат да променят. А искат. И понякога извършват глупости, за да го направят по-справедлив и интересен.

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984