Re: За величието на Франция.. / Наука / Хуманитарни науки / История

Мдам...
Много добре си спомням идеята за анти-френско сдружение...защото беше моя

Но ! Какъв би бил светът без Франция, без блясъка на Луи 14ти и светостта на Свети Луи, без величието на Карл Велики и без лудостта на Наполеон, без героизма на Жана Д'Арк и Френската революция !
Помислете за всичко онова, което й дължим - от френското шампанско до френската любов, минавайки през самолета, маргарина, парашута, фотографията, киното, шевната машина, ваксината против бяс, хладилника и стетоскопа, азбуката за невиждащи, акумулатора, каучука и локомотива, монголфиерата, телеграфа, пастьоризацията...
А Френската революция ! От нея светът излиза по-богат, с една нова концепция за човека ! Революцията ражда идеята за правата на човека, за равенството, за свободата, за братството...Цялата мисъл за властта се променя и от ръцете на един наместник на Бог се връща в ръцете на гражданина. Това е истинската революция.
А това за френската аристокрация не е нито верно, нито честно. Всяка една аристокрация по света има навика за едно затваряне в себе си, една особена изолираност на класов признак. Нито в Англия, нито в Русия, нито в Полша или Прусия не може да се помисля и за момент за излизане от тази среда, за която човек е предопределен по рождение....Как може да се очаква от един херцог да се ожени за селянка ! Това е нечувано. Та светът им свършва там, до където се простира и съсловието им.
През 18ти век пове4е от 80% от икономическия потенцила на страната е в ръцете на аристокрацията и едрата буржоазия, ако някой си мисли, че революцията е плод на селячеството или ниските класи се лъже - истинската революция се ражда в салоните на аристократите и в "офисите" на буржоата.

Не знам за вас, но аз винаги ще обичам Франция дори само заради нейните сирена и вина, фина кухня и романтична музика. Заради всички онези велики мислители, които ни е дала и завещала, за Волтер и Русо, за Паскал и Декарт, за Юго, Корней, Расин, Молиер, Дидро, Стрендал, Зола, Мопасан, Бодлер, Флобер, Римбо, Верлен, Маларме, Мюсе и Ламартин, Нерва и Готие, Монтескьо..
За Дебюси, Берлиоз, Люли, Бизе, Равел, Хонегер, Дюка и Сати...
За Пикасо и Ван Гог /които дори и да не са родени там са повече плод на френската култура отколкото на която и да е друга/, за Делакроа, Моне, Реноар, Пусен, Фрагонар, Вато, Давид, Матис, Ингрес и Жерико, Сезан и Гоген...
За Мона Лиза и за Тримата мускетари, за Спящата Красавица и за Айфеловата кула, за Бел Епок, за цялата една култура и свят, който не се среща и повтаря никъде другаде и в никое друго време. За Париж !