прав си, че битката при нейсби е решителна за крайното поражение на роялистите. обаче си объркал подробностите.
първо, главнокомандващ Армията по това време е Феърфакс. Кромуел му е подчинен. освен туй тотално си обърнал численостите - Чарлс има 8-9 хиляди и чака подкрепления, които обаче изобщо не се появяват, а не парламента. Феърфакс разполага с 13-14 хиляди. победата на Армията се дължи преди всичко на разликата в числеността и на умелото командване на кавалерията от страна на Кромуел, както и неразбирателство в командването на роялистите.
при общо участници 21-23 хиляди, жертвите са 1000-1500 души от двете страни, предимно роялисти.
освен победата на бойното поле, в ръцете на парламента падат изключително важни документи, от които се вижда, че Чарлс събира наемници на континента и води преговори с ирландците. после са ги ползвали като доказателства за обвинението в държавна измяна.


а иначе най-известната и успешна битка на Кромуел е при Дънбар, в Шотландия - 5 години по-късно. по това време той е вече е командващ Армията, тъй като Феърфакс категорично отказва да участва в шотландската кампания. Кромуел е двукратно превъзхождан откъм сила (тва с четирикратното щеше да му дойде нанагорно ;). 10-11 хиляди срещу 22-23 хиляди шотландци и роялисти. Кромуел печели заради изненадващата нощна атака и перфектна тактика. шотландците дават над 3000 жертви. Кромуел няма почти никакви загуби ( < 100 души).


терор от порядъка на френския разбира се няма, но размирици и насилие дал бог :). революционна ситуация според мен е имало, но не съм бил там и не мога да твърдя със сигурност ;)

Кромуел далеч не е най-радикалната личност по време на гражданските войни, макар и да е доста по-радикален от Феърфакс например. всъщност самият Кромуел поне на 3 пъти потушава (с кръв) бунтовете на радикалите.

и общо взето, не в Парламента, а в Армията се намират най-радикалните участници в обществения живот по това време - Лилбърн, Прайд, Рейнсбъро. И ако те заемаха по-ръководни позиции (и тримата са само полковници, за разлика от "умерените" генерали Кромуел, Айртън и Феърфакс, да речем), сега историята можеше да е друга. и не френската, ами английската революция да се споменава като символ на тва и онва :D

(а за дигърските (true levellers) комуни дори не отварям дума :)


-
забравих да добавя за "запазването на елита" ;)
вземи за пример чистката на Прайд - 150 членове на парламента са изхвърлени от него от Армията, протестиращите сред тях са запряни :)
година преди това - 11-те най-влиятелни презвитерианци в парламента са отстранени (повечето от тях благоразумно се изнасят веднага на континента)





---
jia ren nan zai de

Редактирано от Mist на 15.11.04 19:26.