Има един ясен признак, отличаващ „истинските” революции от недотам „истинските”. И това е степента на терора. Нужен е Истински Революционен Терор, иначе въобще не си струва да наричаме нещо Революция. Смяна формата на обществено управление? /например от монархия в република/ Внезапно преобръщане на установената социална йерархия? /бакалинът става маршал, а готвачката управлява държавата/ Радикална промяна в Хода на Историята? /което предполага, че тя има някакъв си свой Ход – но, впрочем, това е друга тема/ Ама, моля ви се! Всичко това още не е никаква Революция без един истински здрав Революционен Терор! Той е естествена и неразделна част и изобщо не е необясним или нелогичен, за какъвто го мисли Лил. Съпоставянето му пък с „естественоприродните” явления за мен лично е метафизична загадка и е смайващо как е могло да хрумне на Аватаркс. Терорът просто е неизбежното следствие от наличието на другия абсолютно задължителен компонент на Истинската Революция, а именно – Истинските Революционери. Понеже никакви „революционни” ситуации, глад, мизерия и подтисничество не водят до нищо чак до момента, когато /и ако!/ на сцената не се появи Истинския Революционер. В класическия случай те са хора, изгарящи в страстта на един абстрактен хуманизъм, който изисква тоталното изтребване на „лошите”/подходящо именувани/ в името на щастливото бъдеще на „добрите” /пак с подходящо наименование/. Това е хуманизъм, който проповядва, че единственият начин да си добър, е да си лош с лошите. И, разбира се, Истинският Революционер е изцяло и непоколебимо наясно кои именно са лошите. Те може да са съсловие, класа, раса или каквото ви е угодно – това в крайна сметка не е толкова съществено. По-важното е лошите да са МНОГО. Докато класическите религии се задоволяват да проектират в образа на Злото самотната фигура на Сатаната, то Истинските Революционери не са съгласни на нищо по-малко от поне обществена прослойка. Това, обаче, е само теорията на терора. Тя може да е развита в многотомна псевдонаучна Идеология. А може и да е побрана в няколко звънки, напълно кухи, но красиви популизми в устата на красноречив оратор /но, ако ораторът е Робеспиер, красотата им е малко зловеща/. Въобще, необходима е някаква „теория на омразата”, ала нейния вид е, всъщност, без всякакво значение. Пък и, в крайна сметка, теорията служи само колкото Терора да започне, защото все отнякъде трябва да се започне. Но истинската мащабност на Революционния Терор се постига с помощта на една друга същността черта на всички Истински Революционери. И въпросът не е само в това, че, веднъж откъснати от котвата на абсолютните морални ценности, стремглавото им спускане по нанадолнището на моралната деградация е неизбежно. И дори не е в това, че, независимо какъв утопизъм са изповядвали преди, първата работа на Истинските Революционери е да бъдат развратени от Властта. Всичко това е важно, за да се обясни Терора. Но има и нещо по-важно. Истинските Революционери са горе-долу наясно как именно да разрушат съществуващата държавна конструкция. Те излъчват истинска харизма, те могат да увличат тълпите и да насочват техния гняв. Но втората половина от уравнението им е напълно неизвестна. Когато купонът върху руините на Бастилията започне да затихва, неумолимата Действителност се появява, за да напомни за себе си. Не може да се живее само с революционни лозунги. Трябва и хляб. А Истинските Революционери по правило нямат и най-отдалечена представа как именно се създава общественото богатство. За тях това е дълбока, необяснима тайна. Никоя Революционна теория не го споменава, нито един утопично-наивен икономически проект не е осъществим и мечтаната Нова ера така и не ще да настъпи. Не работи нито едно колелце на разбитата държавна машина, въобще нищо. С едно изключение – Терора. Той е единствения работещ механизъм сред цялото поле, осеяно с отломки, и непрекъснато се самозахранва от съществуващата разруха. Е, какво тогава му е нелогичното?
В тази светлина е напълно ясно, че Американската революция, например, в никакъв случай не трябва да бъде величана като Истинска. А и доста други. Например нежните революции в централноевропейските „социалистически” държави. Но ние спокойно можем да се гордеем, че родните ни 10-ноемврийци имат доста от качествата на Истинските Революционери. Те се оказаха некомпетентни, изумително бързо деградиращи и склонни да се развратят от властта в изключително приемливи темпове. Що се отнася до Истинския Революционен Терор – е, и революциите вече не са това, което бяха.