Позволявам си да взема думата, защото, въпреки, че адресирваш постинга си другиму, всъщност отговаряш и спориш с мене.

Темата за революциите действително рискува да стане много обширна, а и засега не всички проблеми по нея са доизяснени и проработени.

За начало – ясно е, че нещата, които ни се набиваха в главите по въпроса са, меко казано, несъстоятелни. Революция било това, че на 8.ІХ си легнал вечерта при “монархо фашизъм”, а на 9.ІХ сутринта си се събудил при “народна власт”.... При това, с решаващата братска помощ... и т.н. .....

Разбира се, сгъстявам боите с цел за максимална илюстративност.... Но не по малко несъстоятелни са и писанията на Ленин – примерно, в “Държавата и революцията”, Маркс и Енгелс – “Комунистически манифест”, и куп други подобни бози, които се изучаваха задължително десетки години.

=================

Но известни обобщения, все пак, могат да се направят – ако имаш желание да четеш бележки на лаик....

1. Очевидно е едно – размириците, бунтовете, смутните времена – за мен термина “революция” е похабен и несъстоятелен от прекалени злоупотреби с него - веднаж избухнали, продължават дълго и не се укротяват лесно.

Затова, мъдрите и далновидни държавници се стремят преди всичко да премахнат причините и да решават проблемите, които потенциално могат да доведат до такива неща.

2. Най общо казано, една социално – политическа система се разпада със взрив, тогава, когато в нея се натрупат съществени, важни и същностни за самото й съществуване проблеми, които обаче не могат да се решат, без съществено да се промени самата система.

Като дефиниция, разбира се, това не струва, но все пак се утешавам да си мисля, че поне е better than nothing и донякъде отразява идеята.

Примерно, Франция при Луи с Мария – Антоанета Австрийска не успява да реши проблема с продължилата няколко години суша и появилия се глад..... Напреженията се натрупват, възникват и нови проблеми, които също не могат да се решат, от некомпетентното, безволево и нерешително управление. Същността на проблема се характеризира добре с крилатата фраза, приписвана навремето на Австрийката: “Ми, селяните, като нямат хляб, да ядат пасти!” Толкоз! – ето ти подход, идеология и метод за решение на сериозен и съществен за държавата проблем.

Подобно е положението в Русия през зимата на 1916 – 1917 година. Там липсата на продоволствие в градовете се дължи на некомпетентната и несъстоятелна икономическа политика на Николай 2, поради което селяните не снабдяват градовете и ги обричат на глад. Нещо като Лукановата зима, която преживяхме тука. При натрупването на напреженията се стига до абдикация на Н2, в полза на брат му Михаил, който обаче отказва да приеме короната... И цирка става пълен! - полугладна империя без император, насред ПСВ....

Развитието нататък не ми се коментира засега....

3. Друг важен момент е преобръщането на социалната пирамида на обществото при революциите. Имам предвид заемането на високи постове в държавата и обществото от люде, неподходящи за тях като образование, квалификация и социален произход - да, да, и това! Тук обаче има и един смешен момент – помиярите и утайките на обществото, които случайно са се намерили по върховете на обществото, твърде бързо се свличат надолу....

4. Действие на законите на социалната джунгла, в която се превръщат, за известно време, обществото и държавата – силните избиват и унищожават слабите. Типичен пример - Сталин и Троцки . Или донякъде Наполеон....

5. Всички “революции”, в крайна сметка, приключват с КОМПРОМИС между двете страни, участвували в тях. Може да звучи невероятно, но така се получи и при нас....

Но стана дълго, стига толкова за днес....

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

Редактирано от Topepo на 12.11.04 17:34.