Re: Малка схлупена къщурка.... + още малко / Фен клубове / Тери Пратчет

ето част от обединените ни усилия с Халпьо... повечето е негово :)

---------------------------------------------------------------------------------------------------
В средата на снежната буря по необясними причини имаше малка схлупена къщурка, така и не успяла да падне въпреки обединените услия на физиката, природата и елементарната естетика. Вътре въздухът бе така застоял, че бе хванал прах в по-горните слоеве, а интериорът беше изящно украсен с безценните произведения на няколко поколения майстори паяци.
Имаше маса. Тя някога беше била дървена, красива и като цяло четирикрака. Сега беше само маса. Когато Икеларион я погледна, тя се опита да се изчерви.
Около нея имаше столове. И камина.
Поне за удобство приемаме, че е камина.
Ето, има си комин!
Също така по ъглите се намираха разхвръляни керамични съдове, един от които вероятно бе квантов, защото заемаше централно място в три от ъглите едновременно. Или поне отчасти.
И всичко това бе грижливо покрито с три пръста прах, за да се запази непокътнато и в целия си блясък за Избраните.
Някой плахо потропа по вратата.
Тя падна навътре.
След няколко секунди Суоми навъсено увери печатаря, че сега само той ще си е виновен за студа.
Амирлин обстойно разгледа видимачата чсат от интериора и изтъкна, че това място е отвратителна мръсна дупка.
Беше. Срока му на годност беше изтекъл преди около шест хиляди години..
Влязаха.

Не беше топло, но вятъра благоразумно отказваше да влиза вътре от страх нещо да не се стовари върху него. Компанията видя, че по-чиста къщата няма да стане, и Робин излезе да събере дърва, придрушжен от Вилхелм. Разбира се, не намериха, но за това пък подишаха чист въздух. Масата весело запламтя в това, което решихме да наричаме камина.
И това бяха приготовленията.
Първият въпрос зададе Икеларион, когото митовете и легендите щяха да наричат Пресветлият.
"Не", отговори му Суоми, "няма нищо за ядене."

БОГОВЕ => МАНЕВРИ

Мигаха.
Суоми гледаше как се опитват да смелят информацията, раздробявайки я на по-малки късчета, и си припомняше себе си.
- Значи... скоро...
- днес.
-....скоро..днес... светът ще...
- Да.
-.... преживее сътресения...
- Ще свърши.
-...тежки сътресения... - Икеларион спря и преглътна Май щеше да отнеме малко време докато асимилира информацията. Вместо него продължи Вилхелм :
- И начи няма кой примерно да го спаси? Що?
- Има. Вие.
- Хъм, има значи. И що не си довлече дебелия задник да речем?
- ВИЕ.
- Е да де, примерно ние сме тук, ама... - Вилхелм примигна
- Ахааа.... ама то ...значи.... таковата.... - Суоми в крайна сметка реши да не прекъсва потока на мисълтта на стрелеца -ние... ние сме.... Ние ще му свършим работата на тоя, А?!
Суоми поклати глава. Хората вианги полагат усилие да не разбират това, което им се повтаря няколко пъти. Огледа още веднъж събралата се група, театрално въздъхна, и реши да използва "Вдъхновяваща Реч 14Б - А Аз Си Мислех, Че Сте Герои..."
- А боговете?
Амирлин бавно се беше изправила.
- Моля?
- Питам : Защо Боговете Не Си Свършат Работата? От каквото и да трябва да се спасява света, те са уторизираната инстанция! Тоест те премахват суши, напасти от скакалци и прочее. Нали?
Суоми не разбраше. Боговете да спасяват света?
Опита се да призове цялата мощ на хилядолетняит си интелект, но той не беше бил използван толкова време, че бееше ръждясал.
Извади цигара, колкото да спечели врме, запали я на огъня, пусна облаче дим, и се чудеше с какъв тон да даде гениалното обяснение, което му беше хрумнало докато търсеше кутията цигари под унищожителният немигащ поглед на полицайката.
- Защото (кръгче дим) си има правила. Закони. - все пак тя беше пазител на реда. Като него.
Следващото нещо, което видя, беше една ядосана Амирлин. Много близо.
Която се беше ухилила като голяма хищна котка. Тоест, зъбеше се заплашително без никаква следа от това, което някое разумно същество би нарекло "усмивка"
- Не. Ми. Говори. За. Правила. Никой не оставя диска света да бъде унищожен заради някакви си там закони!
Минаха няколко дълги секунди. После още няколко. Суоми много бавно изтръска цигарата си, изпусна солидно количество дим през носа и забележимо тихо се съгласи.
- да. - каза той - тварите просто ги мързи да си размърдат дебелите задници.
Той се изправи. Тя също.
Другите последваха примера им, защото въпреки огъня беше почнало да им става студено.
- Тогава.... започна Икеларион толкова бавно и концентрирано, че думата зае определено МЯСТО във въздуха.
- .... шъ отидем и шъ им ги наритаме! Примерно!
Винаги... Винаги става по-лесно да си свършиш работата, когато знаеш, че някой неизмеримо по-умел от теб е трябвало да го направи, но не е.
Къщата остана да си стърчи в снега.

- Следващият път - започна Радиодиджей доакто се опитваше да махне снега от обувките си - предлагам да се екипираме по-добре преди да направим това.
- Сссъвссем пхавилно, госссподахю.
- Знам. - увери го младежът.
Огледа скръбно за пореден път обувката си. В грният си край беше твърде широка. Едно затъване в мааалко по-дълбок снежец и кракът му става бисквитката в сладоледа. Въздъхна. Зачуди се дали да не сподели с Григор наблюденията си върхо ползата от скупите дрехи, но ис припомни, че вече го беше направил десетина пъти през последните няколок минути.
Дантелите почваха да го дразнят.
Ръката му замръзна.
Добре де, тя отдавна беше позамръзнала - сега просто спвя на едно място във въздуха, тъй като мозъка се нуждаеше от всички налични ресурси. После бавно се сви около глупавото окрашение и го отстрани.
- Григор... ти не си ли от някъде тук.
- Да, ссссър.
- Хубаво. - завърши разговора Радиодиджей и най-накрая се усмихна на творението си.
- Знеш ли.... хората твърде често подценяват дантелите. Хайде, трябва да намерим къде да се настаним. Ей-натам има пушек... мисля.
Скоро останаха само следите на два чифта обувки и дантелена лента, влачеща се малко след едната.

- Светът... е студен. - Коснтатира Икеларион и се изкашля.
Никой не коментира поредното му оплакване. Повървяха още малко, после още много и след това пак още малко. Почваха да се уморяват. И замръзваха
Беше престанало да вали сняг, но небето ги гледаше мрачно със очите си от сиви облаци, и намекваше, че съвсем скоро на тези долу може да им стане по-зле. Снегът беше равен зарди вятъра, но в него се затъваше твърде лесно и можеше да стъпиш на какво ли не. Обикновено бяха камъни. И консерви.
Имаше много рибни скелети.
Части от снега бяха сметанов сладолед.
Понякога прехвърчаха водни кончета.
Мястото беше магически нестабилно, поясни Суоми. Повечето места, където светът е свършвал, са.
Никой от групата не схвана нищо.
Някои от неразбралите го помили да обясни.
Елфът запали цигара и допълни обяснението си с твърдението че вероятностната ос по-скоро е спирала, увита около реалността, а магическата хиперактивност в даден район причинява огъване в измерения път, седменадесет и осемдесет и две, като по този начин не само прави някои лоши неща на реалността, ами я увива около себе си, обръща я отвътре навън и в крайна сметка в един момент не е ясно кое е реалност и кое виртуалност.
Амирлин каза, че консервите изглеждат пределно реални.
Миг преди Суоми да обясни всичко наново всички го увериха, че са схванали пределно ясно всичко и няма нужда от повече повторения н очевидни работи.
Икеларион се оплака колко е студен света, с надеждата този път да си проличи чувството му за хумор.
Предложиха му да млъкне

Descending from heaven
The angel sworn to bring him down