- И ти си купил това БРЕНДИ от Дилбър? - попита невярващо още веднъж Амирлин, надвесена над съвземащия се Ikew.

- Ъхъ - потрети излегналия се в храстите печатар и несигурно се опита да доизглади версията си - Той каза, че било направено от чисти билки. Помагало за повдигане на настроението и...ъъъ...повдигане на други неща...И за доброто... - той спря под особено красноречивия поглед на Амирлин.

- Ти ял ли си от наденичките на клечка на господин Сам си Прерязвам Гърлото? - внимателно попита тя. Вече започваше да си мисли, че мястото на Ikew беше в онези облицовани с бяло заведения, в които задължителното облекло бе бялата ризка с по-длъжки ръкави. Лицето на печатаря придоби вида на човек, мъчещ се да забрави със зъби и нокти спомена за това си деяние. Амирлин забеляза зеленикавия му отенък и доволно кимна - Виждам, че си ги опитвал. Е, та той твърди, че са правени от чисто свинско месце. - Ikew зяпна при тази нагла лъжа. Може би единственото, което липсваше във въпросните наденички бе именно чистото свинско месце. Стражарката извади малко тефтерче от задния джоб на униформата си и усърдно се зае да вписва нещо. Ikew преглътна.

- Какво пишеш?

- Опит за предумишлено убийство.- Ikew се въодушеви и дори не надигна от ямата, в която го бе завлякла Амирлин.

- Така си е. Трябва да открием гадните копелета. Трябва да им разкажем играта. Трябва - той вдигна възторжено ръка към небето - ТРЯБВА СПРАВЕДЛИВОСТТА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА!!!

- ТИ направи опит за предумишлено убийство. Ял си от НАДЕНИЧИКИТЕ и въпреки това ме черпиш и с БРЕНДИТО на Дилбър. Няма да ти се размине безнаказано, господинчо! - възмутено заяви Амирлин и с ловко движение щракна белезниците около китките му. Отиваме право при господин Ваймс. Ще докладвам всичко.

- И аз ще докладвам - разяри се не на шега Ikew - Ти унищожи печатарницата ми. Единственото ми богатство. ТИ Я УНИЩОЖИ! ПРЕДУМИШЛЕНО!!! ВИДЯХ ТЕ! - не и остана длъжен Ikew.

- Хич не ми се превземай - сопна се Амирлин - Ще ти изплатят за страх уловката и ще си построиш нова-новеничка. АЗ ти спасих живота, по дяволите! Ей на това му се вика неблагодарност.

- Изгори я. - не се отказваше Ikew. - Делото на живота ми - нареждаше безутешно печатаря. Амирлин скръсти ръце пред гърдите си и сурово го изгледа.

- Свърши ли?

- Аз съм журналист - нацупи се той - Думите при мен никога не свършват.

- Много лошо - отсече Амирлин и здравата го цапардоса по главата.

Тъмнина...

Тишина...

Тракане на зарове по дървената маса...

Весели гласове увлечени в хазартната игра. Нечовешки. Божествени. Скучаещи.

Ш