Е, ще си пиша сама докато докарам историята донякъде, а после ще видим...

Смърт влезе в къщата и се запъти кам кабинета си. Отнякъде се появи и Смърт на мишките:
-ПИСУК! - Каза той.
Смърт извъртя глава към малкия черен силует.
-КАКВО?
-ПИСУК.
-НЕ, НЕ МИ СЕ ГОВОРИ СЕГА.
-ПИСУУУК!
-КАКВО ТОЛКОВА МОЖЕ ДА СТАНЕ?
-ПИСУК, ПИСУК!!!
-КАКВО? КУЧЕ? ТУК!?
Смърт хукна нагоре по стълбите, а Смърт на мишките скръсти доволно предните си лапички и кимна, сякаш казваше : Ето, виждаш ли? Аз ти казах! А после каза:
-ПИСУК! - И хукна след Смърт.
Смърт нахлу в кабинета и едва се задържа на костите на краката си. Тук наистине имаше куче! Малко бяло пале с няколко черни петна, във формата на черепчета и кръстосани кости.
-ПИСУК. - Въздъхна Смърт на мишките
-ДА, ПРАВ СИ. ПОНЕ Е В ТОН С ИНТЕРИОРА НА КЪЩАТА.
-ПИСУК. ПИСУК.
-НЕ, НЯМА ДА ГО ИЗХВЪРЛЯ ВЕДНАГА, НИТО ЩЕ ОСТАНЕ ТУК.
Смърт изведнъж приседна на края на бюрото. За първи път през...хъм... съществуването му го болеше глава (е не за първи, но да речем за втори), гърло и му се бяха схванали раменете.
-МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ СЪМ НАСТИНАЛ? - Попита той.
-ПИСУК! - Отсече Смърт на мишките, обърна се и се шмугна зад вратата.
-ДА, БЛАГОДАРЯ ТИ, НО ЕДВА ЛИ Е ЗАРАЗНО.
И в следващият миг Смърт кихна... За първи път!

Не чакайте! Подходящия момент никога няма да настъпи!