Колелото на съдбата се върти, извива се в странен танц като полудял чекрък и в движението си остъргва ръбовете на вселената, посипват се пачета, които се смесват, проблясват за кратко в азбиса на мисълтта, преди да бъдат затрупани от нови такива. А колелото ни за мин не спира лудешкият си бяг, безмозъчното си дърдорене...


Прах се посипа върху RadioDiJei. Той го изгледа сякаш за пръв път виждаше такова нещо.
- Мазнър!
- даааа сър?
- Откъде се взе това?!
- поссипа се от покривва, ссър.
- Аха. Що?
- ссаради конссервата, ссър.
- Консервата?
- иссвинете, моя грешшка, госсподарю. конссервите.
- Какви консерви бе?!
- дъссдът от конссерви, ссър.
- Ааа... така кажи де. - RadiDiJei кимна разбиращо, а после отскочи от поредната пропусната вечеря - Обикновенно какво правиш когато валят консерви?
- ссънувам, ссър.
- Ахаааа... - RadioDiJei кимна разбиращо. - Хитър начин. - Помълча. - Действа, нали, нали? Давай, разкажи им играта!



Чу се гаден, органичен, заплашителен съскащ глас. Който фъфлеше.
- Афко фне префтане да офифяфа, фте те ифклиуфим от ирфата, Дамо!
- О? Мисля, че се разбрахме, че ако срелата не уцели нищо важно, което се определя с хвърляне на зар, геро...
- Определя значи?! - Провидението май даже се ЗАБАВЛЯВАШЕ. - Определя?! До сега нито веднъж не се е падало ПОЛОЖИТЕЛНО число за поражение.
- А, първият път удари манерката! - Богът на ФилмовитеКлишета,КоитоПубликатаХаресва се опитваше да изглежда невинен. Боговете отприщиха презрението си. Отдавна им беше писнало от това с манерките. А наглецът също така влияеше и на пионките. На ВСИЧКИТЕ.
А най-лошото беше, че очевидно харесваше Дамата.
Не, всъщност не. Имаше и по-лошо.
Провидението се мръщеше.
...Времето търгна отново Богинята сви рамене. Смърт каза почти тихо:
- ЧИСТ КЪСМЕТ.
Всички го изгледаха с убийствени погледи. Смърт въздъхна и отново се опита да вземе заровете. Изплъзнаха се през пръстите му и се търкулнаха.
-(5^8) и 3.14...
Боговете не умеят да се плашат. Но изпитаха леко неудобство.
Все пак си имаше ПРАВИЛА.



- Хайде ставай да ти се не види! Имай късмет да умреш! - Ikew се замисли. - Дължиш ми сума пари за печатницата!
- Млъквай и ме остави да умра, грозно джудже такова!
- Никъде няма да умираш! Ставай или ще... или... ще те снимам!
Амирлин изгледа снега с убийствен поглед. както си лежеше по корем. Цял живот чака да умре, и накрая - в такава компания.
- Аз съм смъртно ранена, изрод безподобен! От половин час само тичан насам-натам, спасявам те от неприятности, стрели, данъчни... не, без тях - освен ако не са по-точни, отколкото си мислех... , падащи китове и музикални инструменти и когато накрая се опитам кротко да си умра, какво?! Висиш ми на главата! - тя въздъхна скръбно - Поне можеш да извикаш Керът да чуе последните ми думи! Или и това не заслужавам?!?
Чу се клатене на глава. От страна на печатаря.
- СТАНИ.
Преди да се усети, Амирлин вече стоеше на краката си. После Амирлинщината я настгна, и полицайката отново натърти ръката си в черепа на Ikew.
- КАК СМЕЕШ ДА МИ ГОВОРИШ ТАКА?!!? - Тя мигна - И как го направи?! Тоя глас съм го чувала... докато преследвах Джони Изкървача по поркивите...
Ikew стърчеше насред улицата като шашната пръчка. После изведнъж почти се сромоляса.
- Кое? - измънка той. Изглеждаше, сякаш се събужда от много странен сън.
Амирлин не го слушаше.
- Отиде ми хубавата смърт... - Беше готова да се разплаче.
- СПОКОЙНО, ИМА ВРЕМЕ.
Амирлин го изгледа с толкова презрение, че всеки смъртен би се почувствал длъжен да заговори за времето, японските писмености или някой рядък и непознат език за програмиране.
Ikew се ухили. Не беше прятна гледка. Особенно в съчетание с очите му.
... които просветваха в някакъв невъзможен отенък на синьото...
Върху главата му падна консерва.
Горката.


-Ето ги!
Преследвачите наобиколиха кръга светлина, необяснимо появил се около печатаря и полицайката.
Никой от двамата не ги забеляза. Не беше забелязана и окртариновата буря, която превръщаше Моркорк в развалини - някой от тях с твърде интерестна форма.
- А сега какво?
- СЕГА? КАКЪВ ИЗБОР ИМАМЕ?
- Да загубим... или да мамим.
- ИМА СИ ПРАВИЛА.
- Да. И вече нарушихме половината.
- ЗНАЕМ ЛИ КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА?
- Граница? - кратко весело мълчание - Ти си Пазителя на Реда, ти кажи.
- НЕ... АЗ ПАЗЯ РЕДА В ИСТИНСКИЯТ СВЯТ. А ТОВА Е ИГРА. ИГРА С ПИОНКИ И ПРАВИЛА, ОТДАВНА ЗАГУБЕНИ НА ДЪНОТО НА НЯКОЙ ШКАФ. ТУК АЗ НЯМАМ ВЛАСТ - НИТО ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
- Игра, а? - Амирлин (ако това беше тя) се намръщи. Не те разбирам. Всичко е игра. Това е игра. Твоята прехвалена реалност е игра. Всъщност, (усмивка) твоята прехвалена реалност е ТАЗИ игра...
Минаха няколко свръхбавни секунди.
Очите на Смърт светеха почти лилаво. Защо никога не му казват тези дребни детаили? Нима не знаеха за неговите....
Не. Не. Никой, никога не беше попитал.
Изгледа Дамта в дъжда от стрели и консервирана риба.
- НИМА?
- Хайде! Можем да ПОБЕДИМ!
Бурята весело съсипа палата
- НИМА?
- Ти... - Дамата се замисли - Какво има? Още сме в съюз, нали? Не помня да се е случило нещо, което да промени ситуацията.
- НИМА? - светло лилаво. Червеникаво.
Дамта започна да разбира. Не беше тъпа, но никога не беше общувала с не-богове. Освен когато даваше команди.
Допита се до своето служебно всезнание.
Очите й се разшириха.
Тя почти се разсмя.
- Момче... взимаш всичко твърде навътре. Все пак те са СЪЗДАДЕНИ да бъдат контролирани - от нас, от елфите, от демоните, даже и от мизерните си царе... Нима не би се справил по-добре? Хайде, това е само ЕДНА пионка...
- НИМА? ЕДНА ЗНАЧИ...



Магията на божият гняв вилнееше с всички сили. Половината град беше в руини, другата полека се превпъщаше с смеска между ябълков пудинг и рибена каша. Реалността се беше огънала на няколко места и съществата от долните измерения бяха нахлули.
Градът гореше.
Градът гореше в октаринови пламъци.
Дамата гледаше оторе...
Гледаше как Човек след човек умират, биват завлечени в тъмните измерения, биват превърнати в пудинг...
Тя беше Богиня и всичко човешко й беше чуждо.
Но дори и бог си има задължения.
Тя беше богиня на късмета.
А някой долу имаше нужда от такъв.
Почти се усмихна, когато видя своята пионка да ръкомаха и крещи там. Хубаво, че беше незасегната. Щеше да и трябва...
Богинята се пресегна към огромното си тесте.
Света... кой може да каже дали е огромна и сложна шахматна дъска...
... или още по-неразбираем пасианс?
Дамата се усмихна широко. Малка фигурка в черна роба размахваше косата си. Косата на Смърт...
... която разсече поредният звяр, изскочил от тъмните измерения. И после още един.





Далеч долу...

Ш